Едуард Лийдскалнин и Никола Тесла дали са се познавали? Какво биха си казали, ако се срещнат
Edward Leedskalnin and Nikola Tesla
Познавали ли са се?
Няма намерени надеждни доказателства, че Едуард Лийдскалнин и Никола Тесла са се срещали, познавали или кореспондирали. Не е известна обща снимка, писмо, дневникова бележка или публикация, в която единият да споменава другия.
Те обаче са били съвременници:
Никола Тесла: 1856–1943 г.
Едуард Лийдскалнин: 1887–1951 г.
Лийдскалнин пристига в САЩ през 1912 г., преминава през Ню Йорк, но скоро заминава на запад, а от 1923 г. живее във Флорида и строи своя „Rock Gate“, днес Кораловия замък. Тесла през това време е свързан предимно с Ню Йорк. Следователно среща е била възможна по време, но няма доказателство, че действително се е случила.
В наличния опис на архивните документи на Тесла името Лийдскалнин не присъства. В запазените и публикувани текстове на Лийдскалнин също не се открива пряко позоваване на Тесла. Това не доказва категорично, че никога не са се виждали, но прави твърдението за тяхно познанство недоказана легенда.
Какво ги сближава?
И двамата вярват, че природата крие фундаментални сили, които науката още не използва напълно.
И двамата стигат до фундаментални практичвски приложими познания, които са с огромна практическа полза, но без тях не могат да бъдат разбрани и използвани от съвременната наука
В личен план и двамата са самотници, отдадени на своите видения, наука и практика.
Но между тях има съществена разлика:
Тесла е професионален инженер и изобретател. Работи с високочестотни токове, електрически резонанс, въртящо се магнитно поле и безжично предаване. Оставя патенти, изчисления, устройства и публични демонстрации. Той вижда Земята като възможна част от гигантска електрическа система за предаване на енергия и информация.
Лийдскалнин е самоук експериментатор и каменоделец. Според неговата теория материята и електричеството се основават на движещи се отделни северни и южни „магнити“. Неговото обяснение не съвпада със съвременната електромагнитна теория. Той действително е използвал генератори, намотки и различни електромеханични части, но няма надеждно доказателство, че с магнетизъм е обезтеглявал камъните. В музея са запазени негови чукове, генератор и полева намотка.
Една въображаема среща в Кораловия замък
Следващият разговор е художествена реконструкция, а не исторически документ.
Късна вечер във Флорида. Лийдскалнин работи край каменен блок. До триногата му спира висок, слаб възрастен господин.
Тесла:
Господин Лийдскалнин, казват, че сте преместили всичко това сам.
Лийдскалнин:
Казват много неща. Аз само познавам тежестта, равновесието и начина, по който силите преминават през материята.
Тесла:
Виждам въжета, макари, лостове и автомобилни части. Това са добри машини. Но хората говорят за левитация.
Лийдскалнин:
Хората наричат магия онова, което не са наблюдавали достатъчно дълго.
Тесла:
С това съм съгласен. Но природата не пази тайни от човека, който измерва правилно. Какво напрежение използвате? Каква честота? Колко енергия е необходима за един блок?
Лийдскалнин:
Вие търсите в проводника. Аз гледам самите северни и южни магнити, които текат през него.
Тесла:
Тогава ми покажете явление, което не може да бъде обяснено с лост, противотежест, триене и геометрия.
Лийдскалнин:
Ако ви покажа всичко, ще видите само машината. Няма да видите разбирането.
Тесла:
Без измерване разбирането лесно се превръща във вяра. Постройте устройството пред мен. После нека го повтори друг човек.
Лийдскалнин:
Вие искате светът да получи енергията без жици.
Тесла:
Да.
Лийдскалнин:
А аз искам човекът да разбере, че силата невинаги идва от големия двигател. Понякога тя идва от правилната опорна точка.
Тесла:
Това вече звучи като Архимед, а не като нов магнетизъм.
Лийдскалнин:
Може би древните са знаели повече за опорните точки, отколкото ние.
Тесла:
Възможно е. Но пирамидите не доказват неизвестна сила. Те доказват организация, геометрия, постоянство и огромен труд.
Лийдскалнин:
Аз нямах армия от работници.
Тесла:
И точно затова вашето истинско постижение може да е по-интересно от легендата. Не че сте отменили гравитацията, а че сте я принудили да работи за вас.
Лийдскалнин замълчава и поставя ръка върху камъка.
Лийдскалнин:
Вие карате електричеството да се движи по вашите пътища. Аз карам тежестта да се движи по моите.
Тесла:
Тогава ние не сме толкова различни. Но аз все пак ще поискам да видя чертежа.
Лийдскалнин:
А аз ще поискам да видя вашата кула, когато изпрати ток през Земята.
Тесла се усмихва тъжно.
Тесла:
Моята кула остана недовършена.
Лийдскалнин:
Тогава и двамата строим неща, които хората ще се опитват да разберат след смъртта ни.
Най-вероятният резултат от реална среща
Тесла вероятно би бил заинтригуван от техническата изобретателност на Лийдскалнин, но крайно критичен към твърдения без количествени измервания. Лийдскалнин би уважавал способността на Тесла да управлява електричеството, но вероятно би настоявал, че академичната наука разглежда само част от природата.
Те биха намерили общ език в три неща: магнетизма, самотната работа и убеждението, че природата може да бъде управлявана чрез познаване на нейните закони. Но Тесла би искал формули и възпроизводим опит, докато Лийдскалнин би предпочел демонстрацията, тайната и личното майсторство.
