Варна, 03.08.2026, понеделник, 16:07:46

СТЪРШЕЛИ
С напредването на лятото и засушаването опасността от местни и инвазивни чужди стършели се увеличава. Готови ли сме да погледнем опасността в очите и да я преодолеем?!

Това не е инструкция, която трябва да се чете когато се види инвазивен стършел. Това е инструкция, която трябва да се знае защото познаването и прилагането и може да спаси животи.

Гигантският азиатски стършел – въздушният хищник, който може да превърне пчелина в бойно поле

Има насекоми, които впечатляват с красота, други – със сложното си общество, а трети сякаш са създадени да изпитват устойчивостта на всички около себе си. Гигантският азиатски стършел принадлежи и към трите групи. Той е великолепно устроен хищник, важна част от природата в родния си ареал и едновременно с това – една от най-сериозните потенциални заплахи за пчеларството там, където бъде внесен извън естествената си среда.

Научното му име е Vespa mandarinia. В англоезичната литература все по-често се използва названието „северен гигантски стършел“ – northern giant hornet. Сензационното медийно прозвище „стършел убиец“ може да привлича внимание, но пречи да се разбере истинският проблем. За пчеларя опасността не се състои в това, че едно чудовищно насекомо обикаля и напада всичко живо. Опасността е в организираната работа на цяла хищна колония, способна да открие, обозначи и разгроми пчелно семейство.

Най-големият стършел в света

Гигантският азиатски стършел е най-едрият известен представител на истинските стършели. Работничките обикновено са дълги около 35–40 милиметра, а големите женски и майките могат да достигнат приблизително 45–50 милиметра. Тялото е масивно, главата – необичайно широка, жълто-оранжева, а гръдният отдел е тъмнокафяв до почти черен. Коремчето носи ясно различими тъмни и жълто-оранжеви напречни ивици. Именно съчетанието между огромна глава, силни челюсти и тежко тяло го отличава от повечето европейски оси и стършели.

Челюстите му не са предназначени само за захващане. С тях стършелът разрязва и раздробява плячката. Жилото е оръжие основно за защита и при борба с по-едри противници, докато при нападение над пчели решаващата роля обикновено имат мощните мандибули.

Въпреки страховития му външен вид, отделният стършел по правило не търси конфликт с човека. Най-голям риск възниква при приближаване до гнездо, при притискане на насекомото или при опит за самостоятелно унищожаване на колонията. Официалните служби подчертават, че видът обикновено не напада хора, освен когато се чувства застрашен, но множествените ужилвания могат да бъдат особено опасни.

Къде живее

Естественият ареал на „Vespa mandarinia“ обхваща големи части от Южна и Източна Азия. Съвременните генетични и биогеографски изследвания го проследяват от Хокайдо и други части на Япония на запад към Северна Индия и от руския Далечен изток на юг към части от Китай и Югоизточна Азия. Потвърдени находки са известни от Китай, Индия, Бутан, Япония, Корея, Лаос, Малайзия, Мианмар, Непал, Русия, Тайван и Тайланд.

Това не е типично насекомо на откритите безлесни равнини. Предпочита гористи местности, ниски планини, краища на гори и зелени пространства, където има стари корени, изгнили дървета и изоставени подземни ходове. Гнездото най-често се разполага в кухина под земята – например бивша дупка на гризач – или около загниващи корени и ниско разположени дървесни кухини. Въздушните гнезда са възможни, но са необичайни.

През 2019 г. видът беше открит в Британска Колумбия, Канада, и в щата Вашингтон, САЩ. Американските служби намериха и унищожиха четири гнезда през 2020 и 2021 г., използвайки капани, обществени сигнали и радиотелеметрични предаватели, прикрепени към уловени живи стършели. След три години без потвърдени находки през декември 2024 г. американските власти обявиха вида за ликвидиран на територията на САЩ.

Това е рядък пример за успешно унищожаване на инвазивно насекомо още в началния етап на навлизането му. Успехът показва колко решаващи са ранното откриване, участието на гражданите, проследяването на отделните насекоми и унищожаването на гнездата преди появата на новите оплодени майки.

Важно разграничение: не всеки „азиатски стършел“ е гигантски

В Европа често се смесват три различни вида:

„Vespa mandarinia“ е гигантският или северният гигантски азиатски стършел.

„Vespa velutina“ е азиатският жълтокрак стършел – по-дребен вид, който вече се разпространява в редица европейски държави и представлява непосредствен инвазивен проблем за европейското пчеларство.

„Vespa orientalis“ е ориенталският стършел, който естествено или отдавна присъства в части от Югоизточна Европа, включително на Балканите.

Следователно снимка на едър стършел в България не доказва появата на „Vespa mandarinia“. Европейските сигнали и програмите за контрол понастоящем са насочени преди всичко към „Vespa velutina“, която вече е докладвана от множество европейски страни. Официалните европейски и британски източници изрично предупреждават двата азиатски вида да не се объркват.

Животът на колонията

Цикълът започва през пролетта, когато оплодена майка излиза от зимуването. В началото тя е сама – намира подходяща кухина, изгражда първите килийки, снася яйца, ловува и храни ларвите. След появата на около четиридесет работнички майката остава в гнездото, а работничките поемат строителството, охраната и снабдяването с храна.

Възрастните стършели се нуждаят предимно от въглехидрати и посещават дървесни сокове, плодове и други сладки източници. Ларвите обаче се нуждаят от белтъчна храна. Затова работничките ловуват бръмбари, гъсеници, богомолки, паяци, други оси, стършели и пчели. Уловеното насекомо се раздробява, а подходящите части се отнасят в гнездото за храна на потомството.

Към края на лятото колонията достига най-голямата си сила и започва да отглежда мъжки и бъдещи майки. Тогава потребността от животински белтък нараства и нападенията над семейства на обществени насекоми стават особено интензивни. Именно този период е най-опасен за пчелините.

След чифтосването младите оплодени майки напускат гнездото и зимуват поединично в почвата, изгнило дърво или други защитени места. Старата майка, работничките и мъжките загиват. През следващата пролет всяка оцеляла майка може да постави началото на нова колония.

Как започва нападението над кошера

Разгромът на пчелното семейство не започва с масово нападение. Обикновено първо се появява разузнавач. Той обикаля прилетната дъска, лови отделни пчели и оценява силата и достъпността на колонията.

Когато кошерът бъде определен като подходяща цел, стършелът може да остави химическа маркировка, която привлича негови събратя. Така единичният лов преминава в организирана атака. Изследванията и официалните програми описват масови нападения главно над пчелни и осови колонии, намиращи се относително близо до гнездото на стършелите.

Първи етап – лов пред входа

Отделни стършели застават около кошера и прихващат завръщащите се пчели. Това не само намалява броя на летящите работнички. Присъствието на хищника може да блокира нормалната работа на семейството – пчелите излизат по-малко, притокът на нектар и прашец намалява, а семейството постепенно се изтощава.

Втори етап – клане

При масовата атака стършелите не се опитват веднага да отнесат всяка убита пчела. Те първо унищожават защитниците. С мощните си челюсти обезглавяват или разкъсват работничките една след друга. Нападението може да продължи, докато възрастното население на кошера бъде ликвидирано или разпръснато.

Американските власти посочват, че при подходящи условия цялото пчелно семейство може да бъде унищожено за часове, а в отделни описани случаи – дори приблизително за час и половина.

Трети етап – окупация

След разгромяването на възрастните пчели стършелите започват да пазят входа на превзетия кошер. Истинската им цел са пилото, ларвите и какавидите – концентрирана белтъчна храна за собственото им потомство. Те пренасят части от пчелното пило към своето гнездо, докато ресурсът бъде изчерпан.

Тъкмо тази последователност превръща „Vespa mandarinia“ в толкова опасен неприятел. Един стършел убива ограничен брой пчели. Организирана група, насочена от химически сигнал и подкрепяна от голяма колония, може да ликвидира целия кошер.

Защо европейската медоносна пчела е особено уязвима

В естествения ареал на гигантския стършел някои азиатски пчели са еволюирали заедно с него и разполагат със специализирани защитни реакции. Японската медоносна пчела „Apis cerana japonica“ може да допусне разузнавача близо до входа, след което стотици пчели го обгръщат в плътна жива топка.

Пчелите напрягат летателната си мускулатура, температурата и концентрацията на въглероден диоксид в центъра се повишават и стършелът загива. Това поведение е известно като „горещо защитно пчелно кълбо“. То е документирано експериментално и се смята за резултат от продължителната съвместна еволюция между хищника и неговата плячка.

Европейската медоносна пчела „Apis mellifera“ не притежава толкова добре организирана и надеждна защита срещу „Vespa mandarinia“. Отделните пчели нападат, жилят и се събират около входа, но срещу бронираното тяло и мощните челюсти на гигантския стършел тази съпротива често е недостатъчна. Затова пчелини с много концентрирани един до друг кошери представляват особено привлекателен и лесен за използване хранителен ресурс.

Значение за пчеларството

Пораженията не се изчерпват с броя на убитите пчели. Присъствието на големи стършели около пчелина може да предизвика няколко последователни проблема:

Семействата ограничават летежа и събират по-малко нектар и прашец. Майката може да намали яйцеснасянето поради недостиг на храна. Отслабналите семейства стават по-податливи на кражби, болести и паразити. Подготовката за зимата се нарушава. При масово нападение се губят не само летящите пчели, а майката, пилото, восъчните пити, натрупаният мед и цялата бъдеща производителност на семейството.

Пораженията имат и по-широк земеделски ефект. Загубата на пчелни и диви опрашители означава по-слабо опрашване на овощни, зеленчукови и диворастящи растения. Поради това гигантският стършел не е само проблем на собственика на кошерите, а потенциална заплаха за цяла екологична и земеделска система.

Борбата започва с правилното разпознаване

Първото и най-важно средство за борба не е отровата, а информацията. В район, в който видът не е установен, всяка достоверна находка трябва да се разглежда като възможно начало на инвазия.

Подозрителното насекомо трябва да бъде заснето от безопасно разстояние. Полезно е на изображението да има предмет за приблизителен мащаб. Трябва да се отбележат точното място, датата, часът, посоката на полета и поведението. Не бива да се разрушава предполагаемо гнездо, да се запушва входът му или да се влиза в подземна кухина.

При реално съмнение информацията трябва да бъде предадена на компетентните органи по растителна защита, безопасност на храните, местния пчеларски съюз или специалист ентомолог. Опитът от САЩ показва, че приблизително половината от потвърдените открития са започнали от сигнали на граждани, а всички намерени гнезда са били пряко или косвено свързани с такива съобщения.

Защита на самия пчелин

При доказано присъствие на гигантски стършел пчеларят трябва да работи като част от координирана програма, а не самостоятелно. Мерките около кошерите могат да намалят пораженията, но не заменят откриването и унищожаването на гнездото.

Стесняване и защита на входа

Прилетният отвор може да бъде намален или защитен със здрава метална решетка, която пропуска пчелите, но не позволява на едрия стършел да проникне в кошера. Конструкцията не трябва да създава силно задръстване, да пречи на вентилацията или да наранява пчелите. Защитни екрани и противокражбени тунели могат да затруднят директното навлизане на хищника.

Тази мярка не спира лова пред кошера, но може да предотврати преминаването от външна атака към пълна окупация на гнездото.

Поддържане на силни семейства

Силното семейство има повече охраняващи пчели, по-добра терморегулация и по-голям резерв при загуби. Слабите семейства, нуклеусите и отводките трябва да бъдат наблюдавани особено внимателно. Ненужното разливане на мед, восъчни отпадъци и открити сладки храни около пчелина трябва да се избягва, защото привлича оси и стършели.

Временно преместване

При концентриран натиск и известно местоположение на нападенията временното изнасяне на застрашени семейства може да спаси пчелина. Това обаче трябва да се съгласува с органите, ако има официално наблюдение, защото преместването на кошери и материали може да усложни проследяването на нападателите.

Капаните – полезни за наблюдение, но не и безобидни

Капаните могат да покажат дали видът присъства, в кои периоди лети и в каква посока се движат работничките. В американската програма са използвани различни видове примамки и капани за майки и работнички.

Поставянето на множество произволни бутилки със сладка течност обаче не е автоматично добра борба. Захарните и ферментиращите примамки могат да унищожават огромен брой мухи, пеперуди, местни оси, пчели и други полезни насекоми. Официалните указания за Vespa mandarinia изискват капаните да бъдат колкото е възможно по-селективни и да не привличат медоносни пчели и други опрашители.

Капанът е най-полезен като средство за ранно откриване или за улавяне на жив екземпляр, който специалистите да маркират и проследят. Сам по себе си той рядко решава проблема с голяма действаща колония.

Най-ефективният метод – намиране на гнездото

Докато гнездото съществува, то постоянно произвежда нови нападатели. Унищожаването на няколко десетки работнички около пчелина може временно да намали натиска, но не прекъсва жизнения цикъл.

При американската операция живи стършели са улавяни, снабдявани с миниатюрни радиопредаватели и освобождавани. Проследяването на полета им е отвеждало екипите до скрити гнезда в гори и дървесни кухини. След това специално оборудвани служители са обезвреждали колонията и са отстранявали пилото, майките и питите.

Това е съществената разлика между истинска борба и безкрайно убиване на отделни насекоми. Контролът на инвазивен стършел трябва да бъде насочен към размножителния център – гнездото – и да приключи преди излитането на новото поколение майки.

Инсектициди, отровни примамки и третиране на гнезда могат да бъдат използвани само от компетентни екипи, съобразно закона и конкретната обстановка. Неправилното им приложение създава риск за пчелите, дивите опрашители, птиците, водите, домашните животни и самия човек. Официалните програми предвиждат контролирано третиране, физическо отстраняване на цялото гнездо и последващо наблюдение на района.

Какво не трябва да прави пчеларят

Не трябва да преследва летящ стършел без план за проследяване. Не трябва да разкопава сам подземно гнездо. Не трябва да запушва вход, защото насекомите могат да намерят друг изход. Не трябва да пръска наслуки с инсектициди около кошерите. Не трябва да поставя стотици неселективни капани, които унищожават повече полезни насекоми, отколкото вредители.

И най-вече – не трябва да обявява всеки голям стършел за Vespa mandarinia. Паниката води до безразборно унищожаване на местни видове, които имат собствена роля в природата като хищници на гъсеници, мухи и други насекоми.

Реалната поука за България

Гигантският азиатски стършел не бива нито да бъде превръщан в легендарно чудовище, нито да бъде подценяван. Засега за българския пчелар по-непосредствено значение имат местният европейски стършел, ориенталският стършел и възможното бъдещо приближаване на жълтокракия азиатски стършел Vespa velutina.

Но световната търговия пренася контейнери, дървен материал, почва, растения, машини и стоки между континентите за дни. Една оплодена майка, попаднала на подходящо място, може да постави началото на нова популация. Случаят в Северна Америка показа едновременно колко лесно може да бъде внесен чужд вид и колко успешно може да бъде спрян, когато държавни служби, учени, пчелари и граждани действат навреме.

Гигантският азиатски стършел е предупреждение. Пчеларството на бъдещето няма да зависи само от майката, пашата, времето и борбата с вароатозата. То ще зависи и от способността ни да разпознаваме новите биологични заплахи, преди те да се превърнат в част от пейзажа.

Когато първото гнездо бъде открито навреме, борбата струва усилия. Когато първите сто гнезда останат незабелязани, борбата може да продължи десетилетия.

Къде се подава сигнал за инвазивни стършели в България

При съмнение за азиатски жълтокрак стършел (Vespa velutina), гигантски азиатски стършел или друг необичаен неместен вид, първият сигнал трябва да бъде до местната РИОСВ. Именно МОСВ и регионалните екоинспекции отговарят за ранното откриване на инвазивни чужди видове. Vespa velutina и Vespa mandarinia са включени в наблюдаваните от МОСВ инвазивни видове.

За Пловдив и Пловдивска област

РИОСВ – Пловдив

* Зелен телефон в работно време: 032 643 245

* Извън работно време: 0889 404 812 или 0882 393 749

* Имейл: riosv@plovdiv.riew.gov.bg

Това е най-прекият контакт за пчелин в Пловдив, Конуш или друго населено място в Пловдивска област.

Национален контакт на МОСВ

Когато не е ясно коя РИОСВ е компетентна или местната инспекция не отговаря:

* Зелен телефон в работно време: 02 988 82 05

* Извън работно време: 0887 088 440

* Централа: 02 940 60 00

* Имейл за официално входиране: edno_gishe@moew.government.bg

МОСВ официално публикува първите два номера като национални „зелени телефони“. 

Контакти на всички РИОСВ

Телефоните са „зелени телефони“ за сигнали; първият е за работно време, вторият – за извънработно време. Имейлите са официалните адреси на съответните инспекции.

Какво точно да съдържа сигналът

Не е достатъчно да се напише само „има голям стършел“. Изпратете:

* точно място – населено място, местност и по възможност GPS координати;

* дата и час;

* ясни снимки отгоре и отстрани или кратко видео;

* приблизителен размер;

* брой забелязани стършели;

* дали ловуват пред кошерите и в каква посока отлитат;

* снимка на гнездото само от безопасно разстояние;

* име и телефон на подателя.

В заглавието на имейла е добре да пише:

„Спешен сигнал за предполагаем инвазивен азиатски стършел – [населено място]“

Сигнал трябва да се подава при необичаен вид или съмнение за Vespa velutina/Vespa mandarinia. Единично присъствие на обикновения европейски стършел или на ориенталския стършел около кошер не е доказателство за инвазивен вид.

При непосредствена опасност за хора, многобройни нападения или гнездо до жилище, детска площадка или оживено място се звъни и на 112. Не трябва да се прави самостоятелен опит за сваляне, изгаряне или пръскане на гнездото.

Какви лекарства и пособия трябва да има на пчелина за първа помощ при ужилвания от стършели?

Аптечка на пчелина при ужилване от стършел

Най-важното е да се знае, че има две различни ситуации:

1. Местна реакция - болка, зачервяване и подуване само около ужилването.

2. Анафилаксия - обща, бързо развиваща се реакция, която може да спре дишането и кръвообращението.

При анафилаксия решаващото лекарство е адреналинът, а не антихистаминът, кортикостероидът или калцият.

Задължителният комплект

1. Два адреналинови автоинжектора

Пчелар, който вече е имал обща алергична реакция след ужилване, трябва да бъде прегледан от алерголог и да носи два предписани адреналинови автоинжектора с подходящата за него доза.

Два са нужни, защото понякога първата доза не е достатъчна и при липса на подобрение след пет минути се поставя вторият автоинжектор. Устройствата трябва да са в срок на годност и пчеларят и близките му да са упражнили употребата им с учебен автоинжектор.

Важно:

* автоинжекторите не се оставят постоянно в нагорещена кола или ламаринен фургон;

* пазят се от продължителна висока температура и замръзване;

* проверяват се поне веднъж месечно;

* не трябва да са заключени така, че никой да не може да ги достигне;

* върху кутията се написва името на човека, за когото са предписани.

Продължителното съхранение над препоръчаната температура или замразяването може да повреди лекарството или механизма.

Не препоръчвам ампули адреналин и спринцовки за самостоятелна употреба от необучен пчелар. При тях лесно може да се обърка концентрацията, дозата или начинът на поставяне. За немедицински лица е предназначен автоинжекторът.

2. Средства за обикновена местна реакция

В аптечката е разумно да има:

* студен компрес или два моментално активиращи се студени пакета;

* чиста вода, течен сапун или физиологичен разтвор;

* стерилни марли;

* кожен антисептик;

* пинсета и твърда пластмасова карта за отстраняване на видимо останало жило;

* перорален антихистамин, избран след съвет от лекар или фармацевт;

* крем с хидрокортизон 1% за непрекъсната кожа;

* парацетамол или ибупрофен за болката, когато човекът няма противопоказания за тях.

При местна реакция мястото се измива, поставя се студен компрес, увит в плат, за около 20 минути, а крайникът по възможност се държи повдигнат. Антихистаминът облекчава сърбежа, но не лекува анафилаксия.

Добре е да има и маркер, с който да се очертае границата на подуването и да се запише часът. Така се вижда дали отокът бързо нараства.

3. Пособия за спешна помощ

Полезни са:

* зареден телефон;

* външна батерия;

* картон с точния адрес и GPS координатите на пчелина;

* ясно написано: „При анафилаксия звънни на 112“;

* ножица;

* нитрилни ръкавици;

* термоодеяло;

* джобна маска с еднопосочен клапан за обдишване;

* хартиена инструкция за употреба на конкретния автоинжектор;

* списък с алергиите, лекарствата и телефоните на близките на редовно работещите в пчелина.

При отдалечен голям пчелин автоматичният външен дефибрилатор е ценна допълнителна защита, но само ако хората знаят къде е и са обучени да го използват.

Как се разпознава анафилаксията

След ужилване дори само един от следните признаци е достатъчен за подозрение:

* подуване на езика или гърлото;

* пресипнал глас или затруднено говорене;

* затруднено, шумно или свиркащо дишане;

* стягане в гърлото;

* упорита кашлица;

* внезапно замайване, обърканост или припадък;

* бледа, студена и влажна кожа;

* силна коремна болка или повръщане след ужилване.

Копривна треска може да има, но може и да няма. При алергия към насекомни ужилвания коремната болка и повръщането също могат да бъдат белег на анафилаксия. 

Точният ред при анафилаксия

1. Адреналиновият автоинжектор се поставя незабавно във външната средна част на бедрото, съгласно указанието на конкретното устройство. Обикновено може да се постави и през дрехите.

2. Веднага се звъни на 112 и се казва ясно:

   „Анафилаксия след ужилване от стършел. Поставен е адреналин.“

3. Човекът се поставя легнал с повдигнати крака. Не трябва да става и да ходи, дори да твърди, че се чувства по-добре.

4. При силно затруднено дишане може внимателно да бъде поставен по-изправен, но с изпънати крака и без внезапно изправяне.

5. Ако няма подобрение след 5 минути, се поставя вторият автоинжектор, обикновено в другото бедро.

6. Ако човекът е в безсъзнание, но диша –поставя се в стабилно странично положение.

7. Ако не диша нормално — започва сърдечен масаж и обдишване и се използва дефибрилатор, когато има такъв.

Това е официално препоръчваният първо-помощен ред: адреналин, 112, правилно положение и втора доза след пет минути при продължаващи симптоми.

Какво не трябва да се смята за спасително лекарство

Следните средства не заместват адреналина:

* антихистаминови таблетки или инжекции;

* Урбазон, метилпреднизолон и други кортикостероиди;

* калций;

* инхалатор за астма;

* студен компрес;

* оцет, сода, спирт, амоняк или прополис.

Антихистаминът може да намали сърбежа и обрива, но не отваря подутото гърло и не възстановява падащото кръвно налягане. Кортикостероидите действат твърде бавно, за да бъдат първа помощ при бързо развиваща се анафилаксия. Те не трябва да забавят адреналина и повикването на 112.

Не се поставя турникет над ужилването, не се разрязва кожата и не се изсмуква отровата.

Кога се търси спешна помощ и без известна алергия

Необходимо е спешно медицинско оценяване при:

* ужилване в устата, езика или гърлото;

* ужилване близо до окото;

* многобройни ужилвания;

* бързо нарастващ оток;

* замайване, повръщане или обща слабост;

* предишна тежка реакция;

* затруднено дишане или преглъщане.

Многобройните ужилвания могат да причинят токсична реакция дори на човек, който не е алергичен.

Най-практичната аптечка за пчелар

В една ясно означена кутия:

два лични адреналинови автоинжектора за всеки установено рисков човек, студени пакети, антихистамин, хидрокортизонов крем, обезболяващо, вода и сапун, физиологичен разтвор, марли, ръкавици, пинсета, пластмасова карта, ножица, термоодеяло, маска за обдишване, инструкция за анафилаксия и точните координати на пчелина.

Всеки пчелар, който е имал подуване извън мястото на ужилването, генерализиран обрив, задух, замайване или прилошаване, трябва да бъде прегледан от алерголог. Освен автоинжектор може да бъде обсъдена и специфична имунотерапия с отрова, която лекува причината за тежката алергия, а не само следващата реакция.

Студен пакет е малка запечатана торбичка, която се използва като бърз компрес при ужилване, оток, навяхване или удар.

Има два вида:

Моментален студен пакет — стои в аптечката без хладилник. При нужда торбичката се стиска или прегъва силно, вътрешната капсула се пука и пакетът изстива за няколко секунди. Обикновено охлажда около 15–30 минути. Това е най-подходящият вариант за пчелин.

Гел пакет за многократна употреба — държи се във фризер или хладилна чанта. След употреба отново се охлажда. Подходящ е само когато на пчелина има надеждно охлаждане.

Студеният пакет не се поставя директно върху кожата. Увива се в тънка кърпа или марля и се държи върху мястото около 10–20 минути. Така намалява болката и местното подуване.

За аптечката търсете в аптеката или онлайн под наименования:

„моментален студен компрес“, „инстантен студен пакет“ или „instant cold pack“.

Той помага при местна реакция, но не лекува анафилаксия и не заменя адреналинов автоинжектор и обаждане на 112.

Да предположим, че пчеларят наблюдавайки кошерите си вижда на прелката или над нея стършел - разузнавач. Какво може да направи за да защити пчелното семейство?

Какво да направи пчеларят, когато види стършел пред кошера

Първо трябва да уточним думата „разузнавач“. При гигантския азиатски стършел Vespa mandarinia единичен стършел действително може да открие пчелното семейство, да остави химична маркировка и впоследствие да бъдат привлечени други стършели. При Vespa velutina видимият пред кошера стършел по-често е ловуваща работничка, която виси във въздуха и прихваща завръщащите се пчели. И в двата случая обаче той не трябва просто да бъде наблюдаван, докато отлети.

Първите действия

1. Пчеларят първо се облича напълно

Не бива да се опитва да хване едрия стършел с голи ръце или само с було. Необходими са цял пчеларски костюм, ръкавици, добре затворени обувки и предпазено лице. Стършелите могат да жилят многократно, а при възбуждане отделят алармени химични сигнали.

2. Насекомото се снима, преди да бъде унищожено

Добре е да се направят няколко ясни снимки или кратко видео:

* отгоре и отстрани;

* краката и коремчето;

* главата, ако е възможно;

* снимка до прелката за приблизителен мащаб.

Записват се датата, часът, точното място и посоката, в която стършелът отлита. Това е особено важно при съмнение за Vespa velutina, защото България все още е в положение, при което ранното откриване може да позволи унищожаването на първото гнездо, преди видът да се установи. МОСВ посочва възможности за подаване на сигнали за инвазивни видове, включително чрез системата на Европейската комисия и чрез „зеления телефон“ на съответната РИОСВ.

3. Най-добре е стършелът да бъде уловен, а не просто прогонен

Изолираният стършел може да бъде уловен с ентомологична мрежа и поставен в здрав прозрачен съд с добре затварящ се капак. Това трябва да стане само когато пчеларят е защитен и може да го направи без опасност.

Уловеният жив екземпляр има голяма стойност: може да бъде определен от специалист, а при организирана акция живите стършели могат да бъдат използвани за установяване на посоката към гнездото. Именно проследяването на работнички към гнездото е сред най-резултатните методи за борба.

Когато улавянето е невъзможно, единичният нападател може да бъде убит механично или с електрическа ракета, но не бива да бъде размазван върху прелката. Така се унищожават белезите, нужни за разпознаване, и върху кошера могат да останат химични вещества от тялото и жилния апарат. При Vespa mandarinia химичното маркиране на пчелното гнездо е част от подготовката на груповото нападение.

Незабавна защита на входа

4. Входът се стеснява, но не се затваря

Прелката трябва да се намали до ширина, която семейството може добре да охранява. Не бива кошерът да се затваря напълно, защото това ще прекъсне вентилацията и ще остави завръщащите се пчели отвън.

Още по-добре е да се постави противостършелна врата или здрава решетка, която позволява на пчелите да преминават, но не допуска едрия стършел в кошера. Отворите трябва да бъдат съобразени с местната пчела и с вида на нападателя; прекалено тесните отвори могат да задържат търтеите, пчелите с прашец и мъртвите пчели. Входният ограничител не спира лова пред кошера, но предотвратява проникването и окупирането на пчелното гнездо. 

5. Поставя се предпазна „муцуна“

Това е решетъчна рамка или тунел пред входа. Тя отдалечава мястото, където стършелът може да виси неподвижно, от самата прелка и дава на пчелите повече посоки за влизане и излизане.

Решетъчните муцуни могат да намалят стреса и да подобрят летателната активност на семейството при умерен натиск. Те обаче не са непробиваема защита. При силно нападение и голяма близка колония на Vespa velutina само муцуната може да се окаже недостатъчна. 

Какво се прави през същия ден

6. Проверяват се всички кошери

Единичният стършел може да избере най-слабото семейство, отводка или нуклеус. Затова се проверяват:

* слабите семейства;

* кошерите с широки входове;

* семействата с майчин проблем;

* прелките с много мъртви или пълзящи пчели;

* откритите хранилки и разлетият сироп.

Всички входове се привеждат в състояние, съответстващо на силата на семействата. Около пчелина не трябва да остават открит мед, сироп, восъчни отпадъци, пити или умрели пчели, които привличат оси и стършели.

7. Започва наблюдение, а не безразборно поставяне на бутилки

Пчеларят трябва да записва:

* колко стършела се появяват за 10 или 30 минути;

* на кои кошери;

* по кое време на деня;

* в каква посока отлитат след уловена пчела.

Камера, насочена към прелките, може да помогне. Ако стършелите отлитат многократно в една посока, това е ценна следа за търсене на гнездото.

Обикновените капани от бутилки със сладка ферментираща течност не са най-доброто първо действие. Те могат да убият много нецелеви насекоми, а защитният им ефект върху кошерите често е слаб. При необходимост трябва да се използват селективни капани, да се проверяват често и да бъдат поставяни целево, а не из целия район.

Кога положението става сериозно

Един местен европейски или ориенталски стършел не означава непременно, че предстои унищожение на семейството. Но следните признаци вече показват организиран или постоянен натиск:

* един и същ тип стършели се връща през кратки интервали;

* няколко висят едновременно пред кошерите;

* пчелите се струпват вътре и почти спират да летят;

* пред прелката има обезглавени или разкъсани пчели;

* нападателите опитват да проникнат през входа;

* натискът продължава няколко последователни дни.

Тогава основната задача вече не е убиването на отделните стършели, а намирането и унищожаването на гнездото. Официалните и научните препоръки определят това като най-резултатното решение. Гнездо високо в дърво, в сграда или под земята не трябва да се напада от пчеларя с огън, вода, пушка или произволен инсектицид. Унищожаването изисква специална защита, обезопасяване на района и подходящо оборудване. 

Най-разумният практически ред

При един подозрителен стършел пчеларят трябва:

да се защити → да го снима → по възможност да го улови → да стесни и обезопаси входовете → да наблюдава посоката и честотата на полетите → при съмнение за инвазивен вид незабавно да подаде сигнал.

Най-голямата грешка е стършелът да бъде прогонен и случаят да бъде забравен. Ако това е първата ловуваща работничка на близко гнездо, тя или други работнички вероятно ще се върнат. Ако е истински разузнавач на гигантски вид, времето между първото откриване и груповото нападение може да бъде решаващо.

Електрическа ракета е уред, приличащ на малка тенис ракета, но в рамката има метална мрежа под напрежение. Използва се за комари, мухи, оси и други летящи насекоми.

Когато насекомото докосне едновременно две части на мрежата, между тях протича ток и то се зашеметява или загива. Уредът работи с батерии или акумулатор и се включва с бутон на дръжката.

При стършел има няколко важни ограничения:

един удар може само да го зашемети, а не да го убие;

падналият стършел може отново да полети или да ужили;

не трябва да се хваща с гола ръка;

не трябва да се размахва сред летящите пчели пред прелката, защото ще бъдат убити и пчели;

не се използва срещу гнездо или група стършели;

не се използва при дъжд, мокри ръце или близо до разлят спирт, бензин и други запалими вещества.

Ако се използва срещу единичен стършел, пчеларят трябва да е с предпазно облекло. След зашеметяването насекомото се покрива с буркан или кутия, без да се докосва. При съмнение за инвазивен вид е по-добре да се запази неповредено за разпознаване, отколкото да се раздроби.

По-точното наименование е електрическа мухобойка тип ракета или електрическа ракета против насекоми.

Какво представлява „решетъчната муцуна“

Изразът „предпазна решетъчна муцуна“ е буквално заимстван от френското muselière. На български по-разбираемо би било:

предкошерен решетъчен тунел,

защитна решетъчна клетка, или

решетъчно преддверие на кошера.

Това е конструкция от дървена, метална или пластмасова рамка, покрита с мрежа. Тя се закрепва към предната стена на кошера и излиза приблизително 25–35 сантиметра пред прелката. Получава се нещо като веранда или тунел пред входа. Примерен промишлен модел е дълбок 34 cm и използва мрежа 6 × 6 mm. ([icko-apiculture.com])

Как изглежда

На снимките се виждат няколко разновидности:

1. Първата снимка показва прост дървен тунел с извита метална мрежа. Това е класическа предпазна муцуна без капан.

2. Втората снимка показва ниско прозрачно преддверие. Пчелите преминават през определени отвори, а стършелът е държан на разстояние от самата прелка.

3. Третата и четвъртата снимка показват по-сложни модели, съчетаващи предпазна муцуна с капан за стършели.

Как защитава пчелите

Азиатският жълтокрак стършел обикновено застава във висящ полет непосредствено пред прелката. Там пчелите са принудени да забавят движението си и да се насочат към един тесен вход, което ги прави лесна плячка. Vespa velutina действително ловува интензивно пред кошерите.

Решетъчната муцуна променя тази обстановка по няколко начина:

* отдалечава стършела от истинската прелка;

* създава защитен обем пред кошера;

* позволява на пчелите да излизат през множество отвори, вместо през една точка;

* затруднява стършела да предвиди откъде ще излети следващата пчела;

* не позволява на големия хищник да влезе непосредствено в кошера;

* намалява страха и „заключването“ на пчелите вътре.

Основното ѝ действие не е да направи пчелата недосегаема, а да развали удобната ловна позиция на стършела. Изследванията и практическите програми на ITSAP приемат, че муцуните могат да помогнат на нападнатите семейства да продължат работа и да се подготвят по-добре за зимуване. ([itsap.asso.fr])

Как пчелите преминават

При моделите с малка мрежа пчелите минават през отвори около 5,5–6 mm, докато по-едрият стършел не може да премине. При други конструкции решетката е по-едра, но геометрията, разстоянието и допълнителният тесен вход не позволяват лесно проникване до прелката. ([icko-apiculture.com])

Размерът не трябва да се копира сляпо. Прекалено малките отвори могат да затруднят:

* търтеите;

* пчелите с големи кошнички прашец;

* изнасянето на мъртви пчели;

* силния летеж при добра паша;

* вентилацията при горещо време.

Затова конструкцията трябва да може лесно да се сваля и почиства, а движението на пчелите да се наблюдава през първите дни.

Не е същото като обикновена входна решетка

Има важна разлика:

Входната решетка е поставена почти непосредствено върху прелката. Тя основно пречи на стършела да влезе в кошера.

Решетъчната муцуна излиза напред и създава пространствена защитна зона. Тя не само блокира входа, а променя начина, по който пчелите излитат и кацат.

Затова една плоска ламаринена преграда с тесни отвори не е истинска „муцуна“.

Обикновена муцуна и муцуна-капан

Обикновена предпазна муцуна

Това е решетъчен тунел без затвор за стършели. Тя е нелетална - не убива хищника, а затруднява лова и проникването.

Предимствата ѝ са простота, ниска цена и малък риск за други насекоми.

Муцуна-капан

Тя има фунии, еднопосочни отвори или горна камера. Стършелът влиза в конструкцията, насочва се нагоре или към светлината и попада в отделение, от което трудно излиза.

Такъв модел е по-сложен и трябва да се проверява редовно, защото в него могат да попаднат и нецелеви насекоми. Съвременните търговски конструкции съчетават защитен обем пред прелката с отделна сваляща се камера за залавяне.

Какво не може да направи

Муцуната:

* не унищожава гнездото на стършелите;

* не спира напълно лова около пчелина;

* не защитава пчелите, когато отлетят по-далеч;

* не замества търсенето и премахването на гнездото;

* не е достатъчна при десетки стършели около един кошер.

Стършелът може да се научи да чака пред външната страна на решетката и пак да улавя пчели. Затова конструкцията е средство за намаляване на натиска, а не абсолютна защита.

Практично описание за български пчелар

За обикновен кошер може да се направи дървена рамка с ширината на предната му стена, дълбочина около 25–35 cm и височина приблизително 15–20 cm. Страните, горната и предната част се покриват със здрава поцинкована или пластмасова мрежа. Дъното може да бъде прилетна дъска или също мрежа.

Конструкцията трябва:

* да прилепва към кошера без странични процепи;

* да не закрива вентилационните отвори;

* да не се клати от вятъра;

* да се сваля бързо за преглед;

* да позволява почистване на умрели пчели;

* да няма остри телове.

За България подобна защита може да се изпитва и срещу ориенталски или европейски стършели, но размерът и поведението им се различават от тези на Vespa velutina. Следователно френските конструкции не трябва автоматично да се приемат за напълно подходящи за всеки местен вид.

Какво е селективен капан за стършели

Обикновената пластмасова бутилка с бира, сироп или ферментирал сок е неселективен капан. В нея могат да загинат пчели, земни пчели, пеперуди, мухи, бръмбари и местни оси.

Селективният капан е конструиран така, че:

* целевият стършел да може да влезе;

* по-едрите местни видове да не могат да преминат през входа;

* пчелите и по-дребните насекоми да имат отвори за излизане;

* насекомите да не се давят в примамката;

* капанът да може да се проверява и нецелевите видове да се освобождават.

Важно е да се знае, че „селективен“ не означава съвършено селективен. При изпитване на различни модели през 2024 г. най-добре представилият се капан е имал 25% азиатски стършели сред общо 2771 уловени насекоми. Тоест дори добрият капан засяга и други видове и трябва да се контролира ежедневно.

Основните части

Един добър капан има пет важни елемента:

1. Калибриран вход

Отворът се избира според вида и сезона. Например системата VespaCatch Select препоръчва:

Колкото по-широк е входът, толкова повече нецелеви насекоми могат да попаднат вътре. 

2. Входна фуния

Отворът не трябва да бъде просто кръгла дупка. От вътрешната страна се поставя конус или тунел, стесняващ се навътре. Стършелът влиза по миризмата на примамката, но трудно намира малкия отвор за връщане.

3. Аварийни изходи за дребни насекоми

По горната или страничната част се правят тесни процепи с ширина около 5,5 mm. Пчелите и много по-дребни насекоми могат да излязат през тях, докато Vespa velutina остава вътре. ITSAP описва именно 5,5-милиметрови процепи при селективен модел тип „наса“. ([itsap.asso.fr])

4. Недостъпна течна примамка

Стършелите трябва да усещат миризмата и да могат да поемат малко от примамката, но да не падат в течността. Това се постига чрез:

* фина решетка над резервоара;

* памучни фитили;

* гъба, която попива течността;

* отделена долна камера.

Така пчелите и другите насекоми не се давят. Съвременните модели използват противодавещ филтър или памучни фитили. 

5. Прозрачна камера

Капанът трябва да бъде прозрачен, за да се вижда:

* какво е уловено;

* дали има живи пчели;

* дали е хванат предполагаем инвазивен вид;

* дали капанът вече е препълнен.

Прозрачната горна част използва и стремежа на стършелите да се движат към светлината.

Как да направите практичен селективен капан

Предложеният модел е подходящ предимно за наблюдение и временно живо улавяне. Той не е сертифициран фабричен капан.

Необходими материали

* прозрачна пластмасова кутия с капак, приблизително 2–3 литра;

* две малки пластмасови фунии;

* пластмасови шайби с отвори 8, 9 и 10 mm;

* фина пластмасова или неръждаема мрежа;

* малък съд за примамката;

* памучни фитили или гъба;

* силикон или термолепило;

* тел или здрав шнур;

* бормашина и пила;

* шублер за точно измерване.

Изработка стъпка по стъпка

1. Входовете

В горната половина на две срещуположни стени направете отвори за фуниите. Върхът на всяка фуния трябва да сочи навътре.

На тесния край поставете сменяема шайба:

9 mm за пролетно наблюдение за Vespa velutina;

8 mm за работнички през лятото;

10 mm при целево улавяне на ориенталски стършел.

Дължината на вътрешния тунел може да бъде около 30–50 mm. Той трябва да влиза навътре, без да се допира до стените или дъното.

2. Изходните процепи

В горната част направете между шест и десет продълговати процепа:

ширина: 5,5 mm;

дължина: приблизително 15–25 mm;

ръбовете трябва да бъдат гладки.

Точната ширина е по-важна от дължината. Измервайте с шублер, защото процеп от 7–8 mm вече може да позволи излизането на целевия стършел.

3. Отделяне на примамката

В долната част поставете малък съд с примамка. Над него монтирайте мрежа, която не позволява на насекомите да паднат в течността.

През мрежата могат да преминават два памучни фитила. Долните им краища са потопени в примамката, а горните остават достъпни за насекомите.

Не слагайте отрова или инсектицид в примамката. Уловен стършел може да бъде изяден от птица или друго животно, а отровна примамка може да бъде пренесена извън капана.

4. Подвижно дъно

Долната камера трябва да се отваря отделно, за да може:

* примамката да се сменя;

* капанът да се почиства;

* нецелевите насекоми да се освобождават;

* предполагаем инвазивен стършел да се запази за определяне.

5. Окачване

Поставете капана:

* на сянка;

* вляво или вдясно от пчелина;

* по предполагаемата траектория на стършелите;

* не непосредствено пред прелките;

* на място, недостъпно за деца и животни.

BeeVital препоръчва сенчесто място покрай пчелина или клон по маршрута на стършелите, защото силното нагряване влошава работата на капана. (BeeVital GmbH)

Каква примамка се поставя

Най-разумно е да се използва готов атрактант, предназначен за Vespa velutina, и да се следват указанията на производителя. Самата хранителна примамка не е напълно селективна - сладки и белтъчни храни се търсят от много различни насекоми.

Като пример, инструкцията на VespaCatch Select предвижда смес от:

* 10 ml специализиран атрактант;

* 50 g захар;

* 200 ml вода.

Тази рецепта е предназначена за конкретния търговски атрактант и не означава, че само захар и вода ще бъдат достатъчно селективни. 

Колко често се проверява

Капанът трябва да се проверява всеки ден. Попадналите пчели, пеперуди, бръмбари и местни нецелеви видове се освобождават. Самият производител на VelutinaTrap посочва ежедневна проверка, когато има улов на други видове.

При предполагаем Vespa velutina:

1. Не отваряйте капана навън.

2. Направете ясни снимки.

3. Поставете целия капан в здрав чувал или прозрачна кутия.

4. Подайте сигнал до съответната РИОСВ.

5. Не повреждайте екземпляра, защото може да е необходим за видово определяне.

Откъде може да се купи

В България

GoldenBee, Ямбол — BeeVital VelutinaTrap

Българският магазин GoldenBee предлага VelutinaTrap, проектиран за улавяне на Vespa velutina, като позволява на пчелите и други по-дребни насекоми да излязат.

Към момента на проверката са публикувани:

* капан: 49 евро / 95,84 лв.;

* атрактант: 10 евро / 19,56 лв.;

* телефон: 0884 800 886;

* имейл: info@goldenbee.bg;

* адрес: Ямбол, ул. „Обходен път Север“ №7.

Добре е предварително да се потвърдят наличността и точният модел.

От европейски производители и магазини

VespaCatch Select

Това е сравнително компактен модел с:

* сменяем размер на входа от 7 до 11 mm;

* противодавеща решетка;

* конусовиден филтър;

* отвори за излизане на нецелеви насекоми.

Моделът се произвежда от Véto-pharma и се предлага чрез европейски пчеларски дистрибутори.

BeeVital VelutinaTrap

По-голям капан с отделни прозрачни събирателни камери. При тестовете на ITSAP през 2024 г. вариантът BeeVital без входен редуктор е показал най-висока селективност сред сравняваните капани, макар че и той е уловил много нецелеви насекоми.

GOOD4BEES V2

Компактен швейцарски модел с:

* отделен резервоар;

* памучни фитили;

* гъвкав еднопосочен конус;

* отвори на две нива за излизане на малки насекоми.

Производителят изрично посочва, че моделът все още е в процедура по сертифициране и не трябва да се приема автоматично за доказано напълно селективен. Онлайн магазинът му към момента не посочва доставка до България сред стандартните дестинации.

Кой вариант е най-подходящ за България

Понеже Vespa velutina все още не е официално регистрирана в България, не бих препоръчал масово разполагане на бутилки и капани из всички пчелини. Националните документи я разглеждат като вид, който може да бъде внесен чрез транспорт и товари, но все още не е установен у нас.

Практичният избор е:

* един фабричен жив селективен капан за наблюдение при реално съмнение;

* или добре направен прозрачен капан с 9 mm вход, 5,5 mm аварийни изходи и недостъпна примамка;

* ежедневен контрол;

* незабавен сигнал при подозрителен улов.

Обикновена бутилка с удавяща течност не бих нарекъл селективен капан, независимо как е рекламирана.

Изразът „фабричен жив селективен капан“ не е официално техническо наименование. По-точно е:

фабрично произведен селективен живоловен капан за стършели.

Трите думи означават:

* Фабричен - произведен от фирма, а не направен от бутилка или кутия в домашни условия.

* Селективен - входовете и изходите са оразмерени така, че да задържат целевия стършел, а пчелите и част от по-дребните насекоми да могат да излязат.

* Живоловен - стършелът не пада в течност и не се убива веднага, а остава жив в прозрачна камера.

Как изглежда

Обикновено има:

1. Прозрачна пластмасова камера.

2. Една или две входни фунии.

3. Калибрирани входове — например 8, 9 или 10 mm според целевия вид.

4. Малки аварийни отвори за излизане на пчели и други дребни насекоми.

5. Отделение с примамка, защитено с мрежа, за да не се давят насекомите.

6. Отварящ се капак или сваляща се камера за проверка и освобождаване.

Стършелът влиза през фунията, привлечен от миризмата. После лети към светлата прозрачна част и трудно намира тесния обратен изход. Пчела, муха или друго по-дребно насекомо може да напусне през специалните странични процепи.

Защо е полезно стършелът да остане жив

Живият екземпляр може:

* да бъде добре сниман и определен от специалист;

* да бъде предаден на РИОСВ или ентомолог;

* при официална операция да бъде маркиран и проследен към гнездото;

* да не бъде разкъсан или обезобразен, както при електрическа мухобойка.

Това не означава напълно безопасен капан

Нито един капан не улавя само един-единствен вид. Думата „селективен“ означава по-малко вреден за останалите насекоми, а не абсолютно безпогрешен.

Затова капанът трябва да се проверява поне веднъж дневно. Попадналите пчели, пеперуди и други нецелеви насекоми се освобождават. При предполагаем инвазивен стършел капанът не се отваря на пчелина, а целият се поставя в здрава прозрачна кутия или чувал и се подава сигнал.

С други думи, това е готова прозрачна клетка с фунии, размерно подбрани отвори и отделена примамка, която улавя стършела жив и позволява по-дребните насекоми да избягат.

Какво е атрактант?

Атрактант е вещество или смес, чиято миризма привлича насекомото към капана. При стършелите обикновено това са летливи аромати от:

* ферментация;

* алкохолни напитки;

* плодове и захари;

* белтъчни храни в определени периоди.

Технически има разлика:

* атрактант - концентратът или активната миризлива съставка;

* примамка - готовата течност или храна, която се поставя в капана.

В домашни условия обикновено правим примамка, а не чист специализиран атрактант.

Може ли да се направи у дома?

Да, но нито една домашна рецепта не привлича само стършели. Селективността зависи повече от конструкцията на капана - размер на входовете, изходи за дребни насекоми и отделяне на течността с мрежа - отколкото само от рецептата.

За наблюдение на Vespa velutina най-разумната домашна примамка е обикновена светла бира с около 5% алкохол. Полево изследване в Италия установява, че през пролетта обикновената бира е била едновременно по-ефективна и по-селективна от изпитания търговски атрактант, макар резултатите да се променят според сезона и конструкцията на капана.

Рецепта №1: най-проста примамка с бира

Необходими са:

* 200–330 ml светла бира;

* алкохолно съдържание приблизително 4,5–5%;

* селективен капан с отделена камера за течността.

Използване:

1. Налейте 150–250 ml бира в долното отделение.

2. Покрийте я с решетка или използвайте памучен фитил, така че насекомите да усещат и да опитват примамката, но да не се давят.

3. Поставете капана на сянка.

4. Проверявайте го всеки ден.

5. Сменяйте бирата приблизително през 7–15 дни или по-рано, ако изсъхне, мухляса или се напълни с насекоми.

Европейска инициатива за наблюдение на Vespa velutina също препоръчва 330 ml светла бира около 4,7% като евтина примамка, относително непривлекателна за медоносните пчели. Това не означава, че никога няма да влезе пчела.

Рецепта №2: ферментираща примамка

Тази смес мирише по-силно, но е по-малко селективна:

* 1 литър вода;

* 300 g захар;

* 10 g прясна хлебна мая;

* 50 ml бира.

Разтворете захарта във водата, добавете бирата и маята и оставете сместа в неплътно затворен съд за 12–24 часа. В капана се поставят около 150–250 ml.

Тази рецепта е използвана в полево изследване срещу Vespa velutina. Самото изследване обаче установява, че масовото поставяне на такива капани не е постигнало надеждно ограничаване на щетите и е засегнало нецелеви насекоми. Затова сместа е по-подходяща за ограничено наблюдение, а не за десетки капани около пчелина.

Рецепта №3: със специализиран концентрат

Това вече не е изцяло домашна рецепта. При VespaCatch производителят посочва:

* 10 ml концентриран атрактант;

* 200 ml вода;

* 50 g захар.

Разтворът се сменя при запълване на капана или след около три седмици. Точният състав на концентрата не е публикувана домашна рецепта и не може да бъде възпроизведен само чрез смесване на захар и вода. ([Veto-pharma][4])

Какво да не добавяте

Не добавяйте мед или сироп. Те могат силно да привлекат медоносни пчели и да увеличат неселективния улов.

Не добавяйте препарат за съдове, когато капанът трябва да бъде живоловен. Препаратът премахва повърхностното напрежение и кара попадналите насекоми да се удавят.

Не добавяйте инсектицид или отрова. Отровната примамка може да засегне други насекоми, птици или животни и не позволява живият стършел да бъде използван за определяне и проследяване.

Не поставяйте месо или риба в общ наблюдателен капан. Те могат да привлекат местни оси, мухи и други насекоми. Белтъчната примамка може да бъде полезна при конкретна професионална схема, но не е добра универсална селективна рецепта.

Коя рецепта е най-подходяща за България

Тъй като Vespa velutina все още не е официално установена в България, бих използвал:

200–330 ml светла бира около 5%, поставена зад мрежа или чрез фитил в един селективен живоловен капан.

Това е достатъчно за наблюдение при реално забелязан необичаен стършел. Не е разумно превантивно да се разположат десетки капани във всеки пчелин, защото дори най-добрите конструкции улавят и други насекоми. Изпитванията показват, че ефективността и селективността се променят силно според сезона, капана и примамката.

При улов на необичаен стършел не отваряйте капана на открито. Снимайте го през прозрачната стена и подайте сигнал до съответната РИОСВ.