Прополисът – естественият пазител на живота

Прополисът е едно от най-интересните вещества, които пчелите създават. Наричан още пчелен клей, той представлява сложна смес от растителни смоли, восък, етерични масла, цветен прашец и десетки биологично активни съединения. Пчелите събират смолите главно от пъпките и кората на дървета като топола, бреза, върба, кестен, иглолистни видове и ги преработват със свои ензими. Получава се материал с изключителни защитни свойства.

Защо пчелите произвеждат прополис?

Едно пчелно семейство живее при температура около 35°C и висока влажност – условия, които са идеални за развитие на бактерии, плесени и други микроорганизми. Въпреки това кошерът остава удивително чист. Основната причина е прополисът.

С него пчелите:

* запечатват всички нежелани отвори и пукнатини;

* покриват вътрешните стени на кошера;

* ограничават развитието на бактерии, гъби и вируси;

* изолират чужди тела, които не могат да бъдат изнесени от кошера.

Ако например в кошера попадне мишка и загине вътре, пчелите не могат да я извадят. Вместо това я покриват изцяло с дебел слой прополис. Така разлагането практически спира и семейството остава защитено.

Прополисът – повече от строителен материал

За пчелите прополисът не е лепило, а защитна система. Той създава неблагоприятна среда за развитието на множество микроорганизми и помага за поддържането на биологичното равновесие в кошера.

Този принцип е валиден и в природата като цяло. Всички висши организми постоянно съжителстват с огромно количество микроорганизми. Когато естествените защитни механизми отслабнат, микроорганизмите започват да се развиват неконтролируемо и могат да причинят заболявания.

В този смисъл прополисът е впечатляващ пример как природата е намерила ефективно решение на един от най-старите биологични проблеми – контрола върху микросвета.

Богатството на природната химия

В прополиса са установени повече от 300 различни химични съединения. Най-важните сред тях са:

* флавоноиди;

* фенолни киселини и техните естери;

* ароматни смоли;

* терпени;

* етерични масла;

* восъци;

* микроелементи;

* витамини и други природни антиоксиданти.

Точният състав никога не е еднакъв. Той зависи от растенията, които растат около пчелина, сезона, климата и географския район. Именно затова няма два напълно еднакви прополиса.

Прополисът и човекът

От векове хората използват прополис при различни състояния. Съвременните научни изследвания показват, че той притежава комплекс от биологични свойства, сред които се открояват антимикробна, противогъбична, антиоксидантна и противовъзпалителна активност. Изучават се и възможните му ефекти върху възстановяването на тъканите и локалния имунен отговор.

Важно е да се знае, че прополисът не е лекарство за всички заболявания. Той не замества медицинската диагностика и лечение. Но като природен продукт представлява значителен научен интерес и намира широко приложение в хранителни добавки, козметика, стоматология и различни продукти за ежедневна грижа.

Един по-широк поглед

Колкото по-добре организмът успява да контролира вредните микроорганизми, толкова по-големи са шансовете му да остане здрав. Пчелите са достигнали до това решение преди милиони години чрез прополиса.

Затова може да се каже, че прополисът е символ на естествената защита. Той не създава живот, но помага той да бъде съхранен. Именно тази способност да ограничава развитието на нежелани микроорганизми го превръща в едно от най-ценните вещества, които природата е поверила на пчелите.

Прополисът – оръжието на растенията, усъвършенствано от пчелите

Погледнато през микроскоп, Земята изглежда съвсем различно. Светът не принадлежи само на хората, животните и растенията. Огромната част от живата материя е изградена от микроорганизми – бактерии, гъби, вируси и други микроскопични форми на живот. Между тях и висшите организми се води непрекъсната битка, продължаваща стотици милиони години.

За микроорганизмите всяко растение и всяко животно представляват потенциален източник на хранителни вещества. Ако липсваха защитни механизми, органичният свят би бил разграждан много по-бързо, отколкото би могъл да се възстановява.

Растенията не могат да избягат от своите врагове. Вместо това те са развили сложна химическа защита. Те синтезират смоли, терпени, етерични масла, восъци, фенолни вещества, фитонциди, флавоноиди, пигменти и множество други съединения с антимикробно действие. Именно тези вещества ограничават развитието на бактерии и гъби върху листата, кората, пъпките и младите леторасти.

Пчелите са открили тази природна лаборатория много преди човека. Те събират най-ценните растителни смоли и след собствена ензимна обработка ги превръщат в прополис – една от най-сложните природни смеси, известни на науката.

Според мен именно тук се крие една от причините прополисът да остава ефективен и днес. За разлика от антибиотика, който обикновено представлява една молекула или малък брой сродни молекули, прополисът съдържа стотици вещества с различен механизъм на действие. Освен това неговият състав непрекъснато се променя заедно с растителния свят. Докато микроорганизмите се приспособяват към едни защитни вещества, растенията създават нови комбинации. Пчелите използват именно резултата от тази многомилионна еволюционна надпревара.

Затова не е изненадващо, че множество лабораторни изследвания показват чувствителност на някои антибиотикорезистентни бактерии, включително MRSA, към различни видове прополис. Това не означава, че прополисът е заместител на антибиотиците. Означава обаче, че природата продължава да предлага решения, които науката все още изучава.

През повече от четири десетилетия работа с пчелни продукти многократно съм наблюдавал благоприятното действие на прополиса при трудно зарастващи рани, повърхностни изгаряния, херпеси, възпаления в устната кухина, гингивити, пародонтални проблеми, хейлити, някои форми на левкоплакия, както и като допълнение при редица други състояния. Тези наблюдения не заменят клиничните проучвания, но напълно съответстват на известните противовъзпалителни и антимикробни свойства на прополиса.

Колкото повече научаваме за микросвета, толкова по-ясно става, че здравето не е липса на микроорганизми. То е състояние на равновесие. А прополисът е един от най-впечатляващите природни инструменти за поддържането на това равновесие.

За разлика от много широкоспектърни антибиотици, прополисът често проявява селективност. В редица експериментални изследвания той потиска значително по-силно развитието на патогенни микроорганизми, отколкото на част от представителите на нормалната микрофлора. Това вероятно се дължи на сложния му химичен състав и на множеството механизми на действие, които все още се изучават.

Антибиотикът често действа като бомба – унищожава причинителя на инфекцията, но заедно с него уврежда и голяма част от полезната микрофлора.

Прополисът прилича повече на регулатор. Той не стерилизира средата. Вместо това създава условия, при които болестотворните микроорганизми се развиват много по-трудно, а нормалната микробна екосистема може да се запази в значителна степен.

Това обяснява защо:

след продължителна употреба на антибиотици често се появяват кандидози и дисбактериоза;

при продължителна употреба на прополис подобни явления се съобщават значително по-рядко, макар че това зависи от начина на приложение и не означава, че прополисът изобщо не влияе на микробния състав.

Прополисът не води война срещу живота. Той води война срещу хаоса. Неговата задача не е да унищожи всички микроорганизми, а да възстанови баланса между макроорганизма и микросвета. Именно затова пчелите го използват вече милиони години като основен пазител на здравето на своето семейство.

# Прополисът – пазителят на живота

В природата се води една непрекъсната, невидима война.

От едната страна са растенията, животните и човекът – светът, който виждаме с очите си. От другата са безбройните бактерии, гъби, вируси и други микроорганизми – свят, който е невидим, но е навсякъде около нас и вътре в нас.

Ако микроорганизмите останат без контрол, те започват да разграждат всичко живо. Това е тяхната естествена роля в природата. Благодарение на тях мъртвата органична материя се превръща отново в хранителни вещества. Но същите тези микроорганизми могат да нападнат и живите организми.

Затова през стотици милиони години еволюция растенията са създали собствена химическа защита. Те синтезират смоли, терпени, етерични масла, восъци, флавоноиди, фенолни съединения, фитонциди, естествени антиоксиданти и десетки други вещества, които ограничават развитието на болестотворните микроорганизми.

Пчелите са открили тази природна лаборатория много преди човека.

Те събират най-ценните растителни смоли, преработват ги със свои ензими и създават прополиса – едно от най-сложните и най-съвършените природни защитни вещества.

## Най-голямата аптека в природата

Кошерът е идеално място за развитие на инфекции. Температурата в него е около 35°C, влажността е висока, а на малко пространство живеят десетки хиляди пчели.

При такива условия повечето живи организми биха били унищожени от бактерии и плесени.

Но това не се случва.

Причината е прополисът.

Пчелите покриват с него стените на кошера, запечатват пукнатините, дезинфекцират входовете и изолират всяко чуждо тяло. Ако в кошера попадне мишка и загине, пчелите не могат да я изнесат. Вместо това я покриват с дебел слой прополис. Така разлагането практически спира и семейството остава защитено.

За пчелите прополисът не е лепило.

Той е тяхната имунна система.

Защо прополисът е толкова необикновен?

Повечето антибиотици представляват една активна молекула или малка група сродни вещества.

Прополисът е съвсем различен.

В него науката е открила повече от 300 биологично активни съединения, а при различните растителни източници броят им вероятно е още по-голям. Флавоноиди, фенолни киселини, терпени, ароматни смоли, етерични масла, восъци, микроелементи и десетки други вещества действат едновременно и взаимно усилват своето действие.

Това е една истинска природна лаборатория.

Защо към прополиса почти не се развива резистентност?

Антибиотиците са едно от най-големите постижения на медицината. Но тяхната масова употреба доведе до появата на бактерии, които вече не се повлияват от много лекарства.

При прополиса картината е различна.

Една от вероятните причини е неговият изключително сложен състав. Вместо една молекула, микроорганизмите са изправени пред стотици различни вещества с различни механизми на действие. Освен това съставът на прополиса непрекъснато се променя заедно с растенията, от които пчелите събират смоли.

Тази непрекъсната еволюционна надпревара между растенията и микроорганизмите продължава милиони години.

Пчелите просто използват най-доброто, което природата е създала.

Поради това не е случайно, че редица научни изследвания показват чувствителност на някои антибиотикорезистентни бактерии, включително MRSA, към различни видове прополис.

Прополисът не е бомба

Повечето хора смятат, че най-доброто антимикробно средство е това, което унищожава всичко.

Природата мисли различно.

Прополисът не се стреми да унищожи живота. Неговата задача не е да стерилизира света.

Неговата задача е да възстанови равновесието.

Докато много антибиотици унищожават едновременно причинителя на инфекцията и голяма част от полезната микрофлора, при прополиса редица изследвания показват значително по-селективно действие. Именно затова интересът към него непрекъснато нараства.

Прополисът не води война срещу микроорганизмите.

Той води война срещу хаоса.

Пет десетилетия наблюдения

Повече от 50 години работя с пчелни продукти и ежедневно наблюдавам действието на прополиса.

През тези години съм виждал неговото благоприятно влияние при трудно зарастващи рани, повърхностни изгаряния, херпеси, възпаления в устната кухина, гингивити, пародонтални заболявания, хейлити, както и при редица други състояния, при които защитните сили на организма имат ключово значение.

Тези наблюдения не заменят медицинската диагностика и лечението. Те обаче напълно съответстват на натрупаните научни данни за антимикробното, противовъзпалителното, антиоксидантното и регенеративното действие на прополиса.

Философията на прополиса

Според мен прополисът не е просто още един пчелен продукт.

Той е символ на една фундаментална идея.

Животът не оцелява, защото унищожава всичко около себе си.

Животът оцелява, защото успява да поддържа равновесие.

Именно това прави прополисът вече милиони години – в кошера, в природата и, когато човек го използва разумно, в полза на собственото си здраве.

Колкото повече разбираме прополиса, толкова повече осъзнаваме, че той не е просто продукт на пчелите.

Той е едно от най-съвършените природни решения в непрекъснатата борба срещу хаоса.

Прополисът през вековете – от древните цивилизации до съвременната наука

Още много преди появата на съвременната медицина хората са забелязали, че пчелите използват едно загадъчно вещество, за да поддържат здравето на своето семейство. Днес го наричаме „прополис“, но неговата история започва преди повече от пет хилядолетия.

Древен Египет – когато вечността е била най-голямата цел

Египтяните вярвали, че човешкото тяло трябва да бъде запазено и след смъртта. Те разработили изключително сложни техники за мумифициране, при които използвали натрон, ленени превръзки, ароматни смоли, масла и балсами.

Няма категорични доказателства, че прополисът е присъствал във всяка процедура по мумифициране. Известно е обаче, че древните египтяни са познавали пчелните продукти и са използвали пчелен восък и растителни смоли при балсамирането. Напълно вероятно е прополисът също да е намирал приложение в някои случаи, тъй като притежава естествени консервиращи и антимикробни свойства.

Интересното е, че принципът е същият като в кошера. Когато в кошера попадне животно, което пчелите не могат да изнесат, те го покриват с прополис и така ограничават процесите на разлагане. Древните египтяни, без да познават микробите, също са търсели начин да забавят разрушаването на човешкото тяло.

Хипократ – бащата на медицината

Около V–IV век пр.н.е. Хипократ препоръчва различни пчелни продукти при лечение на рани, язви и възпаления. Смята се, че е използвал и прополисови препарати за подпомагане на зарастването на кожни увреждания и язви.

За него най-важно било едно наблюдение – някои природни вещества ускоряват възстановяването на организма и намаляват риска от загнояване.

Днес знаем, че прополисът съдържа множество вещества с антимикробно и противовъзпалително действие, което до известна степен обяснява наблюденията на древните лекари.

Аристотел – философът, който наблюдавал пчелите

Аристотел проявявал огромен интерес към живота на пчелите. В своите трудове той описва веществото, което пчелите събират от растенията и използват за запечатване и защита на кошера.

Макар тогава да не е бил известен химичният състав на прополиса, още древните гърци са разбирали, че той не е обикновено лепило, а материал с особено предназначение.

Гален – лекарят на Римската империя

През II век сл.Хр. великият лекар Гален използвал различни пчелни продукти в медицинската практика. В неговите съчинения се срещат препоръки за приложение на прополис при възпалителни процеси, кожни заболявания и трудно зарастващи рани.

Неговата медицина се основавала предимно на наблюдението. Той не е знаел как действат микроорганизмите, но е виждал, че определени природни вещества подпомагат оздравяването.

Парацелз – природата като най-голямата аптека

През XVI век Парацелз променя представите за медицината. Според него природата съдържа лекарства за почти всяко заболяване и задачата на лекаря е да ги открие и използва разумно.

Сред ценните природни средства той поставя и прополиса. За него той е вещество, което подпомага естествените сили на организма, а не просто потиска симптомите.

Макар днес медицината да разполага с далеч по-съвременни методи, философията на Парацелз остава актуална – природата продължава да бъде неизчерпаем източник на нови лечебни молекули.

От народната медицина към лабораторията

В продължение на векове прополисът се използва главно въз основа на практическия опит. Едва през XX и XXI век започва неговото системно научно изследване.

Днес са идентифицирани над 300 химични съединения, а научните публикации за прополиса се измерват с хиляди. Изучават се неговите антимикробни, противогъбични, противовъзпалителни, антиоксидантни и имуномодулиращи свойства, както и възможните му приложения в стоматологията, дерматологията, хирургията и други области на медицината.

Особен интерес предизвиква фактът, че някои антибиотикорезистентни микроорганизми, включително определени щамове на MRSA, показват чувствителност към различни видове прополис. Това не означава, че прополисът заменя антибиотиците, а че природата продължава да предлага молекули и механизми, които заслужават вниманието на науката.

От миналото към бъдещето

Историята на прополиса е история на човешкото любопитство.

Древните египтяни са търсили начин да запазят телата от разлагане.

Хипократ и Гален са го използвали при рани и възпаления.

Парацелз е виждал в него част от великата лечебна сила на природата.

Днес науката постепенно разкрива какво всъщност са наблюдавали великите лечители през вековете.

Колкото повече научаваме за прополиса, толкова по-ясно става, че той не е случайно вещество, създадено от пчелите. Той е резултат от милиони години еволюция – химическата защита на растенията, усъвършенствана от пчелите и подарена на човека.

Хората, които превърнаха апитерапията в наука

Историята на апитерапията не е създадена от един човек или от една държава. Тя е резултат от натрупани наблюдения на лекари, фармаколози, химици, биолози, стоматолози и пчелари от различни части на света.

Едни изследват химичния състав на прополиса, други наблюдават действието му върху рани и инфекции, а трети се опитват да въведат пчелните продукти в медицинската практика.

Важно е да разграничаваме три различни равнища:

* лабораторно установено действие;

* клинични наблюдения върху пациенти;

* традиционна употреба, предавана чрез практическия опит.

Трите са ценни, но не са равнозначни.

България – важна школа в изучаването на прополиса

Д-р Стоимир Младенов

Д-р Стоимир Младенов е сред най-познатите български популяризатори на апитерапията през втората половина на ХХ век. Той систематизира сведенията за употребата на меда, прополиса, пчелното млечице, цветния прашец и пчелната отрова и ги представя на достъпен език за лекари, пчелари и широката публика.

Негова значима книга е „Пчелните продукти – храна и лекарство“, издадена през 1978 г. Младенов разглежда апитерапията не като магическо лечение, а като допълнение към медицината, основано на химичния състав и биологичната активност на пчелните продукти.

Проф. Симеон Шкендеров

Проф. Симеон Шкендеров работи върху биологично активните вещества в пчелните продукти, особено върху състава и фармакологията на пчелната отрова. Заедно с Тодор Иванов издава книгата „Пчелни продукти“, която дълги години е сред основните български трудове в тази област.

Негови изследвания включват разделяне на компонентите на пчелната отрова и изучаване на физиологичното им действие. Това е важна стъпка от общото говорене за „лечебната сила на пчелата“ към анализа на конкретни вещества и механизми.

Д-р Веселин Тодоров, Стефан Дряновски и Васил Василев

Българският изследователски екип на Веселин Тодоров, Стефан Дряновски и Васил Василев публикува още през 1968 г. работа върху фармакодинамиката на прополиса.

По-късно Тодоров, Василев, Манова и Дряновски описват приложение на прополис при кандидоза в устната кухина при кърмачета. Други ранни български разработки са посветени на трудно зарастващи рани. Тези публикации са важни исторически свидетелства за ранния медицински интерес към прополиса у нас, макар методиката им да не винаги отговаря на всички изисквания на съвременните клинични изпитвания.

Проф. Вася Банкова

Проф. дхн Вася Банкова е сред най-разпознаваемите съвременни учени в света, занимаващи се с химията на прополиса. Нейният принос е преди всичко фундаментален, а не лечителски.

Тя и сътрудниците ѝ изследват:

* растителния произход на различните видове прополис;

* химичното им разнообразие;

* връзката между състава и биологичното действие;

* трудностите при стандартизирането на прополиса;

* различията между европейски, тропически и други географски типове.

Работата на проф. Банкова показва защо не може да се говори за прополиса като за вещество с една постоянна рецепта. Неговият състав зависи от местната растителност и затова различните видове прополис трябва да бъдат определяни чрез химични маркери.

Проф. Милена Попова и доц. Благородка Трушева

Милена Попова и Благородка Трушева са част от съвременната българска школа по химия на природните вещества. Заедно с проф. Банкова те участват в изследването на нови типове прополис, на техните растителни източници и на съединенията, отговорни за биологичната им активност.

Тези учени не твърдят, че прополисът е еднакъв навсякъде. Напротив – тяхната работа доказва огромното му химично разнообразие и необходимостта всеки тип да бъде анализиран и стандартизиран отделно.

Румъния – традиция, клинична практика и нови пчелни продукти

Д-р Штефан Стънгачиу

Д-р Штефан Стънгачиу е един от най-активните съвременни популяризатори и преподаватели по апитерапия. Той организира конгреси, курсове и международни обучения и дълги години ръководи румънски и германски организации по апитерапия.

Стънгачиу развива комплексен подход, при който пчелните продукти се съчетават с фитотерапия, хранене и други допълващи методи. Неговият голям принос е в систематизирането, преподаването и международното разпространение на апитерапията.

Трябва обаче да се прави разлика между богатия му практически опит и резултатите, доказани чрез големи рандомизирани клинични изпитвания.

Николае В. Илиешиу и апиларнилът

Румъния е свързана и с развитието на „апиларнила“ – продукт, получаван от търтееви ларви и съдържанието на търтеевите килийки.

Пчеларят Николае В. Илиешиу започва да разработва продукта през ХХ век. Името „апиларнил“ е образувано от части от думите, свързани с пчелата, ларвата и името на създателя. Продуктът впоследствие е изследван за хранителния си състав и възможната си биологична активност.

Апиларнилът е интересен пример как практическо пчеларско наблюдение може да даде начало на ново направление, но лечебните твърдения за него също трябва да се оценяват според качеството на конкретните изследвания.

Русия и бившият Съветски съюз

Проф. Наум Петрович Йойриш

Наум Петрович Йойриш е едно от най-известните имена в съветската апитерапия. Той е лекар и автор на книги, в които събира сведения за меда, прополиса, пчелната отрова, пчелното млечице и други пчелни продукти.

Сред известните му трудове са „Пчелите и хората“, „Лечебните свойства на меда и пчелната отрова“ и публикации, посветени специално на прополиса.

Йойриш допринася много за популяризирането на апитерапията сред лекарите и обществото. Той обръща внимание на фитонцидното действие на прополиса и на практическата употреба на пчелните продукти при различни заболявания. Част от описаните от него лечебни схеми са основани на клинични наблюдения от своето време, но не всички са проверени по днешните стандарти на доказателствената медицина.

Ранните изследвания на пчелната отрова

В Съветския съюз се провеждат множество експериментални и клинични наблюдения върху пчелната отрова при невралгии, ревматични заболявания и възпалителни състояния. Изследователи като Н. М. Артьомов допринасят за изучаването на нейните физиологични и фармакологични ефекти.

Тези работи помагат пчелната отрова да бъде разглеждана не просто като причинител на болка и алергия, а като сложна смес от мелитин, апамин, ензими и други активни вещества. Това обаче не премахва риска от тежки алергични реакции и анафилаксия.

Сърбия и страните от бивша Югославия

Д-р Зорица Плавшич

Д-р Зорица Плавшич е сръбски лекар, специалист по белодробни болести и активен организатор в областта на апитерапията. Тя е сред основателите и ръководителите на първото международно медицинско сдружение по апитерапия в Сърбия – ApiMed Serbia.

Нейната дейност е насочена към използването на пчелните продукти като допълващо средство, обучението на медицински специалисти и изграждането на връзка между практическата апитерапия и научното изследване.

Д-р Петър Капш

Словенският лекар д-р Петър Капш, специалист по вътрешни и белодробни болести, е автор на монография за лечение с пчелни продукти. Той представя меда, прополиса, прашеца, пчелното млечице и други продукти като възможни допълващи средства, особено при респираторни и общоукрепващи програми.

Макар да не е сърбин, неговата работа е част от общата апитерапевтична школа на бивша Югославия.

Куба – тропическият прополис като отделен химичен свят

Кубинската школа е особено интересна, защото кубинският прополис се различава съществено от европейския.

В Куба са описани кафяв, червен и жълт тип прополис. Кафявият кубински прополис е свързан с присъствието на полипренилирани бензофенони, сред които особено внимание привлича **неморозонът**.

Проф. Османи Куеста-Рубио

Османи Куеста-Рубио е сред важните кубински изследователи на химичния състав и растителния произход на прополиса. Неговата работа помага да бъдат разграничени различните кубински типове и да се идентифицират характерните им химични съединения.

Лианет Монсоте и сътрудници

Лианет Монсоте и нейни колеги изследват антимикробната активност на множество проби кубински прополис. Те сравняват екстракти от различни райони и от различните химични типове спрямо бактерии, гъби и други микроорганизми.

Тези изследвания показват не само, че кубинският прополис има биологична активност, но и че тя зависи от неговия състав и географски произход.

Ясел Фрион-Ерера и Г. Л. П. Андреу

Тези изследователи и техните екипи проучват действието на кафявия кубински прополис и неморозона върху клетъчни култури. Установени са ефекти върху жизнеспособността, клетъчния цикъл и механизмите на програмирана клетъчна смърт при определени туморни клетъчни линии.

Това са предклинични лабораторни резултати. Те не означават, че прополисът е доказано лечение на рак при хора, но очертават интересни молекули за бъдещи фармакологични изследвания.

Турция – между традиционното лечение и университетската апитерапия

Д-р Али Тимучин Атайоглу

Д-р Али Тимучин Атайоглу е сред водещите организатори на съвременната турска апитерапия. Свързан е с медицинското образование и с развитието на университетски център по апитерапия в Турция.

Неговият принос е преди всичко организационен и образователен – включване на апитерапията в рамките на традиционната и допълващата медицина, подготовка на лекари и насърчаване на научни изследвания.

Хюсеин Джейлан

Хюсеин Джейлан е турски пчелар от района на Измир, който развива практики за вдишване на въздух от кошери. Той представя метода като допълнение, а не като заместител на конвенционалната медицина.

Случаят му е пример за народен и практически лечител, но не и за доказана клинична терапия. Турските власти не признават официално вдишването на кошерен въздух като установен медицински метод, а съобщаваните ползи са предимно лични наблюдения и разкази на посетители.

Турция има и силни академични групи, които изследват химичния състав, антимикробното действие и качеството на местния прополис. Тези учени трябва да се разграничават от лечители, които предлагат конкретни процедури без достатъчна клинична проверка.

А какво е мястото на Леонардо да Винчи?

Леонардо да Винчи наблюдава насекоми, растения, движение на криле, въздушни течения и огромен брой природни явления. В неговите запазени рисунки и бележници има изследвания на насекоми и летене.

Но засега няма надежден исторически източник, който да показва, че Леонардо е изследвал прополиса, описал е неговото лечебно действие или е провеждал наблюдения върху употребата му от пчелите.

Затова не бива да го включваме сред историческите изследователи на прополиса само защото е бил велик наблюдател на природата.

По-коректно е да кажем:

Леонардо да Винчи е изучавал насекоми, растения и механизмите на полета, но не са известни достоверни негови наблюдения специално върху прополиса.

Запазени са само част от бележниците му, така че не може абсолютно да се изключи да е наблюдавал пчели. Но без документ не трябва да превръщаме възможността в исторически факт.

Човекът, когото по-правилно трябва да споменем – Франсоа Юбер

Когато става дума за ранното научно наблюдение на пчелите и прополиса, по-подходящо име е швейцарският натуралист Франсоа Юбер.

Въпреки че е сляп, Юбер провежда изключително точни наблюдения с помощта на своя сътрудник Франсоа Бюрненс. Той изучава поведението на пчелите, произхода на восъка, размножаването и употребата на прополиса.

Юбер принадлежи не толкова към историята на лечението с прополис, колкото към историята на научното разбиране как пчелите го събират и използват.

Практиката е дала въпросите, науката търси отговорите

Развитието на апитерапията не е праволинейно.

Народните лечители и пчеларите първи са наблюдавали ефекта на прополиса върху рани, възпаления и инфекции. Лекарите са започнали да описват резултатите. Химиците са отделили веществата. Микробиолозите са проверили действието им върху микроорганизми. Днес молекулярната биология изследва механизмите им в клетката.

Нито практическият опит трябва да бъде пренебрегван, нито всяко добро наблюдение трябва веднага да се обявява за доказано лечение.

Истинската сила на апитерапията се намира в съюза между дългогодишното наблюдение и строгата научна проверка.