БОЛЕСТИ ПО ПЧЕЛАРИТЕ И ПЧЕЛИТЕ

Трудно е да се каже дали пчеларят е част от пчелина, от кошерите или кошерите са част от пчеларя.Te са като скачени съдове – когато пчелинът пее и звъни опиянен от топло време и бурен цъфтеж, пее и звъни и пчеларското сърце, колкото и да е измъчено. Когато пчеларят е спокоен и с добро настроение, пчелите като че ли го усещат и са кротки като божи кравички – не надничат, не скачат, не жилят. Разбира се винаги има какво да ги ядоса и разлюти, но доброто настроение и приветливост на пчеларя често се предава и на пчелите.

Това писание е адресирано до всички, но най-вече към младите защото докато човек е млад може да направи корекции в работата, в поведението си за да съхрани по-дълго време здравето си. Ако пчеларят вече гони седемдесетте е доста късно да му се обяснява защо се е изкривил и как би могъл да се предпази от болки в кръста и коленете.

Да започнем със здравето на младия пчелар. Кои са неговите основни вредности. Започвам да изброявам без да подреждам нещата по важност. Няколко са основните вредни дейности, които увреждат здравето на пчеларя и скъсяват живота му.

1. Импулсивен характер и демонстрация на мускули. С други думи вдигане на тежести – често демонстративно пред други и дори пред себе си. По отношение на вдигането на тежести и жиленето повечето пчелари са като някакви мазохисти.

До какви беди може да доведе вдигането на прекомерно големи тежести преди окончателния финал. Дискови хернии, ингвинална херния, пъпна херния, скротална херния и др. Диафрагмални хернии, хиатални хернии и гастро-езофагеален рефлукс. Отлепване на ретината или стъкловидното тяло на око, артрозни изменения на малките стави на ръцете /само си представете ако днес трябва да извадите 100-200 пълни даданблатови пити. Гонартрози – увреждане на коленните стави. Коксартрози – увреждане на тазобедрените стави. Хемороиди, prolapsus ani, uteri. До такива проблеми води самостоятелната размяна/въртене на корпуси, вдигането на пълни магазини, корпуси, че дори и кошери. Ама били десятки. Понякога десятките са така фрашкани, че и лежак може да се окаже по-лек. Отделно стои въпросът в Добруджа, където жонглирането с 12 рамкови кошери, корпуси и магазини се счита за установена традиция. 

2. Пренебрежителното отношение към жиленето е преустановило не една и две пчеларски практики поради развитие на алергия.
3. Пушекът на пушалката е много вреден фактор и може да доведе до рак на белите дробове. А колко пъти по цели дни сме на пчелините и както и да поставиш пушалката, пушекът все към тебе идва. Дишаш с пълни гърди и бленуваш за пълни пити с мед и силни и здрави семейства. То, ако им е писано всичко това ще се случи и без да дишаш пушек. 
4. Пушенето на цигари, че дори и духане на цигарен пушек вместо духане с пушалка. Разбира се едно е пушенето с цел производство на пушек за отпъждане и дисциплиниране на пчелите, друго е преди/след работа да изпушиш една-две папироси, че и в нарочни почивки. Може и с кафенце. За ракийка не си и помисляй, макар че тя често върви ръка за ръка с цигарата. Опитай, но пчелите ще те санкционират. Който скъса с този вреден навик може да се каже, че е печеливш.
5. На пчелините и около тях често се работи с огън, гореща вода така че изгарянията не са рядкост.

Когато боледува единият, почти винаги страда и другият

Пчеларят отваря кошера, изважда пита и търси признаци на заболяване: прошарено пило, хлътнали капачета, пчели с деформирани крила, следи от диария, малко пчели върху много пити. Гледа, помирисва, разтърсва, пресмята. Пита се какво се е случило с пчелното семейство.

Но докато преглежда пчелите, рядко се пита какво се е случило със самия него.

Болестите по пчелите са описани в учебниците. Имат причинители, симптоми и понякога лечение. Болестите по пчеларите са по-разнообразни. Някои засягат гърба, ставите, белите дробове или сърцето. Други нападат преценката, търпението и способността да се признае грешка. Трети са стопански: вечна липса на пари, евтин мед, скъпи препарати и убеждението, че още десет кошера ще оправят положението.

Истината е, че здравето на пчелина и здравето на пчеларя не могат да бъдат разделени. Болният пчелар пропуска признаците на заболяване. Изтощеният пчелар закъснява с третирането. Обезвереният пчелар оставя слабите семейства да бъдат разграбени. А болният пчелин постепенно разболява и своя стопанин - с тревога, загуби и безсънни нощи.

Пчелното семейство боледува като организъм

Отделната пчела е животинка, но пчелното семейство функционира като нещо повече — като единен организъм. Майката е неговият размножителен център. Пчелите работнички са едновременно ръце, крила, имунна защита, отоплителна и вентилационна система. Пилото е бъдещето, хранителните запаси са енергийният резерв, а восъчните пити са едновременно дом, склад и памет.

Затова при пчелите не е достатъчно да попитаме: „От какво умря тази пчела?“ По-важният въпрос е: „Може ли семейството да запази числеността, организацията и способността си да се защитава?“

В едно семейство може да има причинители на различни заболявания, без да се наблюдава видим срив. Проблемът започва, когато се натрупат няколко удара: вароа, вируси, недостиг на храна, стара майка, отравяне, суша, продължително безпашие или неподходяща намеса на пчеларя. Тогава причината за загиването рядко е само една.

Пчелната болест често не е куршум, а въже, изплетено от много тънки нишки.

Вароатозата — болестта, която пчеларят най-често подценява

Varroa destructor не е просто паразит, който взема малко храна от пчелата. Акарът се размножава в запечатаното пило, уврежда развиващите се пчели и подпомага разпространението и усилването на вирусни инфекции. Особено показателен е вирусът на деформираното крило, но това е само най-видимата част от проблема.

Когато пред кошера вече пълзят пчели с недоразвити крила, заболяването не започва — то е напреднало.

Най-опасният симптом на вароатозата е увереността на пчеларя, че „няма много акари“. Това заключение често се прави без измерване — само по впечатление. Но акарите, които се виждат върху възрастните пчели, са само част от популацията. Значителен брой могат да се намират в пилото.

Затова борбата с вароа не трябва да бъде календарен ритуал: „Всяка година слагам едни и същи ленти по едно и също време.“ Тя трябва да бъде система:

* установяване на степента на опаразитяване;

* третиране в подходящ момент;

* точно спазване на дозата и продължителността;

* редуване на разрешени активни вещества и методи;

* контрол след третирането;

* съобразяване с наличието или отсъствието на пило;

* недопускане на остатъци в меда и восъка.

Едно третиране може да убие много акари, но да не реши проблема. Ако оцелелите се размножат, семейството отново е застрашено. Не е достатъчно да паднат акари върху дъното. Трябва след намесата да се провери колко са останали.

Американският гнилец — болест на пилото и изпитание за характера

Американският гнилец се причинява от спорообразуващата бактерия Paenibacillus larvae. Спорите са изключително устойчиви и могат да се запазят дълго в пити, мед, восък и инвентар. Именно тази устойчивост прави заболяването толкова опасно.

Заразата може да бъде разнасяна чрез:

* прехвърляне на заразени пити;

* хранене със заразен мед;

* използване на замърсен инвентар;

* кражби и блуждаене на пчели;

* обединяване на болни и здрави семейства;

* покупка на семейства и отводки с неясен произход.

Подозрителното пило не бива да се „лекува на око“. Прошареното пило може да има различни причини. Миризмата също не е сигурен диагностичен метод. При съмнение са необходими изолиране на семейството, прекратяване на разместването на пити и официална ветеринарна диагностика.

Антибиотикът може да потисне размножаващите се бактерии, но не унищожава спорите. Така видимите признаци могат временно да изчезнат, докато заразата остане в пчелина и се разнася чрез меда и инвентара.

Американският гнилец е и нравствена болест. При него се разбира дали пчеларят мисли само за собствените си кошери, или и за пчелините на всички хора наоколо. Скриването на зараза не спасява стопанството. То само отлага загубата и я разпределя между съседите.

Европейски гнилец — когато слабостта отваря вратата

Европейският гнилец се свързва основно с бактерията Melissococcus plutonius. Засяга предимно незапечатаните ларви. Заболяването често се проявява по-силно при стрес, недохранване, неблагоприятно време и отслабване на семейството.

Тук се вижда една важна особеност на пчелните заболявания: причинителят има значение, но значение има и теренът, върху който попада.

Силното, добре хранено семейство с добра майка и изразено хигиенно поведение може да преодолява натиск, който би сринал слабо семейство. Това не означава, че силните семейства не боледуват. Означава, че устойчивостта на пчелното семейство е част от профилактиката.

Нозематоза — невидимото изтощение

Нозематозата не винаги се представя с драматична картина. Няма задължително купища мъртви пчели или очевидни промени по пилото. Може да има бавно отслабване, намалена продължителност на живота, лошо развитие, преждевременно изчерпване на пчелите и незадоволително използване на пашата.

Диаричните петна могат да насочат вниманието към проблем, но отсъствието им не изключва нозематоза. Окончателното установяване изисква лабораторно изследване.

Влагата, лошото зимуване, недостатъчната или неподходящата храна и продължителният стрес могат да утежнят състоянието. Понякога пчеларят обвинява майката, времето или породата, а семейството всъщност бавно губи жизненост поради комбинация от нозема, вируси и вароа.

Вирусите — тихите съучастници

В пчелните семейства могат да се срещат различни вируси: вирус на деформираното крило, вирус на хроничната пчелна парализа, вирус на острия паралич, вирус на мехурчестия гнилец и други.

Наличието на вирус не винаги означава видима болест. Опасността нараства, когато защитните сили на семейството са нарушени. Вароа има ключова роля, защото поврежда развиващите се пчели и улеснява вирусното разпространение.

Пчеларят често иска препарат „срещу вируса“. Но в практиката основната защита е друга: контрол на вароа, добра храна, млади жизнени майки, подмяна на стари пити, хигиена и избягване на ненужен стрес.

Не всяка болест се лекува с наливане на нещо в хранилката.

Аскосфероза и каменно пило

Аскосферозата, известна като варовито пило, се причинява от гъбата Ascosphaera apis. Засегнатите ларви се превръщат в твърди бели, сиви или черни мумии. Влага, охлаждане на пилото, прекалено разширяване на семейството, лоша вентилация и наследствена предразположеност могат да подпомогнат проявата.

Каменното пило се свързва с гъби от рода Aspergillus. То се среща по-рядко, но изисква особено внимание, защото някои представители на рода могат да бъдат опасни и за човека. Подозрителните материали не трябва да се душат отблизо или да се разтръскват без защита.

Тук пчеларят трябва да разбере, че „по-топло“ не винаги означава „по-здравословно“. Кошер, който задържа влага, не е добре защитен кошер. Пчелите понасят студа значително по-добре от продължителната влажност и лошата вентилация.

Болести на майката и болести, които приличат на болести

Не всяко прошарено пило е гнилец. Причината може да бъде стара или повредена майка, близкородствено размножаване, недостиг на храна, охлаждане, отравяне или нарушено хранене на ларвите.

Не всяко отслабване е нозематоза. Не всяко пълзене е вирус. Не всяка мъртва пчела пред кошера е доказателство за пръскане.

Диагнозата, която се поставя според първата видяна снимка в интернет, може да бъде по-опасна от самото заболяване. Еднаквият външен признак може да има различни причини, а едно семейство може едновременно да страда от няколко проблема.

Добрият пчелар не познава само имената на болестите. Той познава границите на собственото си знание.

Гладът също е болест

Пчелно семейство може да има килограми мед и въпреки това да загине от глад, ако запасът е недостъпен за зимното кълбо. Може да има въглехидратна храна, но да страда от недостиг на разнообразен прашец. Може да изглежда силно през есента, но да влезе в зимата с физиологично изтощени пчели.

Еднообразното хранене не е пълноценно хранене. Захарният сироп може да бъде необходим инструмент, но не замества всички съставки на естествената храна. Прашецът също не е просто белтъчно брашно. Неговото качество, ботанически произход и разнообразие имат значение.

Гладът невинаги е празен кошер. Понякога гладът е пълен склад, в който липсва необходимото.

Отравянията — внезапни и бавни

При остро отравяне пред кошерите могат да се появят голям брой мъртви или треперещи пчели. Но съществуват и по-трудно забележими въздействия — нарушена ориентация, намалена способност за събиране на храна, загуба на летящи пчели и отслабване на семейството.

Не всяка загуба след растителнозащитно третиране автоматично доказва отравяне, но и не всяко отравяне оставя огромен килим от мъртви пчели. Необходими са бързо взети и правилно съхранени проби, документиране, свидетели и уведомяване на компетентните органи.

Фактите трябва да се събират навреме. След няколко дни тревата, мравките, вятърът и самите пчели могат да заличат доказателствата.

Паразити, хищници и нашественици

Восъчният молец обикновено не унищожава силното семейство. Той завършва разрушаването на вече отслабени или изоставени пити. Затова наличието му често е последица, а не първопричина.

Малкият кошерен бръмбар, акарите Tropilaelaps и инвазивните азиатски стършели са заплахи, които изискват ранно разпознаване и официално съобщаване. При нов вредител самодейното мълчание е особено опасно. Първите единични случаи могат да бъдат единственият момент, когато разпространението все още може да бъде ограничено.

Ако пчеларят не разпознае новия неприятел, кошерът може да стане негово транспортно средство.

А от какво боледува пчеларят?

Ужилването — обичайно, но не безобидно

Повечето ужилвания причиняват локална болка, зачервяване и подуване. Но алергичната реакция може да се развие бързо и да стане животозастрашаваща.

Опасни признаци са:

* затруднено дишане;

* стягане или оток в гърлото;

* подуване на езика;

* генерализирана уртикария;

* пресипване;

* замайване, отпадане или загуба на съзнание;

* рязко спадане на кръвното налягане;

* повръщане или силни коремни спазми след ужилване.

При такива симптоми трябва незабавно да се потърси спешна помощ на телефон 112. На човек с доказан риск от анафилаксия лекар може да предпише адреналинов автоинжектор и конкретен план за действие.

Антихистаминът може да помогне при част от кожните прояви, но не замества адреналина при анафилаксия. Пчеларят не бива сам да си определя „противоалергична схема“ с произволни инжекции и таблетки.

Опитът не предпазва напълно от алергия. Човек може години наред да понася ужилванията и по-късно да развие тежка реакция. Обратното също е вярно: голямото локално подуване не означава непременно, че при следващото ужилване ще настъпи анафилаксия. Рискът трябва да се оценява от алерголог.

Болестта на силния гръб

Пълен корпус, медова пита, тенекия с мед и чувал със захар не се интересуват от възрастта на пчеларя. Те тежат еднакво и на двадесет, и на шестдесет години. Разликата е в това колко ще струва на тялото вдигането им.

Пчеларите често страдат от болки в кръста, коленете, раменете, лактите и китките. Вината не е само в тежестта. Опасна е комбинацията от навеждане, усукване и повдигане с изпънати ръце. Особено вредно е рязкото завъртане с пълен корпус в ръце.

Количката, подемното устройство, по-малките корпуси и помощникът не са признак на слабост. Те са начин пчеларят да остане пчелар по-дълго.

Най-скъпата механизация е тази, която купуваме след операцията.

Жега, обезводняване и сърце под було

Пчеларският костюм намалява топлоотдаването. Работата се извършва на слънце, често в най-горещата част на деня, а страхът от прекъсване кара пчеларя да довърши прегледа на всяка цена.

Главоболие, слабост, гадене, объркване, залитане, силно сърцебиене и необичайно гореща кожа могат да бъдат признаци на опасно прегряване. Възрастта, високото кръвно налягане, сърдечните заболявания, диабетът и някои лекарства повишават риска.

Водата трябва да бъде на пчелина, а не в колата на километър от него. Почивката на сянка не е загубено време. Пчелното семейство може да почака десет минути. Сърцето понякога не може.

Димът не е безвреден, защото е „естествен“

Пушалката произвежда сложна смес от фини частици и дразнещи вещества. Влажният, плесенясал или химически обработен горивен материал допълнително увеличава риска. Не бива да се използват боядисани дървета, пластмаси, синтетични материали или отпадъци с неизвестен състав.

Пчеларят често стои точно в дима, който насочва към кошера. При десетки семейства това вече не е случайно вдишване, а професионално излагане.

Целта не е кошерът да бъде обгазен. Нужни са малки, хладни порции дим и работа така, че облакът да не преминава постоянно през лицето.

Слънце, прах, прополис и препарати

Дългите часове на открито увеличават натрупаното излагане на ултравиолетови лъчи. Лицето, ушите, тилът и ръцете често остават недостатъчно защитени. Може да настъпи слънчево изгаряне.

Прополисът е ценен продукт, но може да предизвика контактен дерматит. Прашецът и прахът от стари пити могат да дразнят очите и дихателните пътища. Плесените в лошо съхранявани пити също не са безобидни.

Органичните киселини и другите ветеринарномедицински препарати изискват точно спазване на указанията. „Естествена киселина“ не означава безопасна за кожата, очите и белите дробове. Импровизирането с концентрации, изпарители и защитни средства може да увреди едновременно пчелите и човека.

Кърлежи и рани

Пчелините често са разположени край гори, храсти и високи треви. Това излага пчеларя на кърлежи. Работата с тел, пирони, ламарина и замърсен инвентар създава риск от порязвания и прободни рани.

Подходящото облекло, прегледът на тялото след работа, аптечката и актуалната защита срещу тетанус са част от пчеларството, а не странична медицинска тема.

Пчелите не са единствените живи същества, които чакат пчеларя в тревата.

Болести на пчеларския ум

Кошеромания

Първият кошер ражда втори. Вторият — пети. След това идва моментът, когато броят на семействата вече не се определя от времето, силите и пазара, а от невъзможността да бъде отказана още една отводка.

Кошероманията започва с изречението:

„Щом се справям с петдесет, ще се справя и със сто.“

Но сто семейства не са два пъти по петдесет. При роево настроение, суша, отравяне или заболяване всички искат внимание едновременно. Ненаправената навреме работа не остава само ненаправена — тя поражда следваща работа.

Броят на кошерите не е равен на силата на стопанството. Понякога той е мярка за неговото безредие.

Болестта „още един препарат“

При слабо семейство пчеларят често търси какво да налее, напръска или изпари. Ако първото не помогне, добавя второ. След това витамини, билкова настойка, киселина, захарен сироп и нещо „изпитано от стар пчелар“.

Но семейството може да няма нужда от още препарат. Може да има негодна майка, прекалено много празни пити, глад, висока опаразитеност, вирусно увреждане или просто твърде малко пчели.

Лечението без диагноза превръща кошера в химическа лаборатория, а меда — в съмнителен краен продукт.

Диагноза по желание

Понякога пчеларят не търси истинската причина. Той търси причина, която не го обвинява.

Ако семейството е загинало, най-удобно е да са виновни земеделците, времето, породата, съседът или „някакъв вирус“. Много по-трудно е да се признае закъсняло третиране, недостатъчна храна, стара майка или обединяване на болно семейство със здраво.

Самообвинението не помага. Но без честен анализ грешката се превръща в технология и се повтаря всяка година.

Тайномания

Някои пчелари крият всичко — добив, цена, технология, заболяване. Особено опасно е скриването на зараза. Болестите не уважават огради и нотариални актове. Пчелите блуждаят, нападат, разменят акари и посещават общи източници.

Пчелар, който мълчи за опасно заболяване, не пази търговска тайна. Той подпомага разпространението му.

Носталгит

„Едно време нямаше такива болести.“

Имало е болести. Част от тях не са били разпознавани, други не са били изследвани, а загубите са получавали общи обяснения: лоша зима, влага, глад или слабо семейство. В същото време днес действително има нови условия — интензивно движение на пчели и майки, по-голям обмен на патогени, промени в земеползването, климатични крайности и нови инвазивни видове.

Миналото може да бъде учител, но не трябва да бъде лабораторен резултат.

Болестта на евтиния мед

Пчеларят произвежда мед, смята разходите си приблизително и продава на цена, определена от най-нетърпеливия колега. После се опитва да компенсира ниската цена с повече кошери. Повече кошери означават повече труд, повече гориво, повече инвентар и по-малко време за всяко семейство.

Така стопанската болест постепенно се превръща във ветеринарен проблем.

Евтиният мед не е просто търговски въпрос. Той може да означава отложена подмяна на пити, икономия от изследвания, използване на най-евтиния препарат и невъзможност да бъде нает помощник.

Бедният пчелар трудно поддържа богат на здраве пчелин.

Липсата на записки

Човешката памет е прекрасна, но не е пчеларски дневник. След прегледа всички семейства изглеждат запомнени. След седмица остава само смътното усещане, че „това май беше добре“.

Без записки не може надеждно да се сравнява:

* коя майка как се развива;

* кога е третирано;

* какво е било опаразитяването;

* кое семейство проявява склонност към роене;

* откъде е прехвърлена дадена пита;

* кои семейства зимуват успешно;

* дали една повтаряща се грешка вече не е станала навик.

Пчеларят без дневник всяка пролет започва ново пчеларство, но със старите си заблуди.

Пчеларят също е част от биосигурността

Хигиената не се изчерпва с обгаряне на рамкоповдигача. Тя включва организация на цялата работа.

Разумният ред е първо да се преглеждат здравите и силните семейства, след това съмнителните. Инвентарът, използван при подозрение за заразно заболяване, не трябва безконтролно да преминава към следващия кошер. Пити и храна с неясен произход не се раздават като милостиня. Слабо семейство не се „спасява“ чрез обединяване, преди да е изяснено защо е отслабнало.

Купуването на евтини, изоставени кошери и пити може да внесе в пчелина не само имущество, но и историята на чуждо заболяване.

Най-опасният инструмент понякога не е мръсният рамкоповдигач, а микробусът, който премества заразени семейства на десетки километри.

Как изглежда здравият пчелар?

Здравият пчелар не е човек, който никога не греши. Той е човек, който забелязва грешката достатъчно рано.

Той:

* наблюдава, преди да лекува;

* измерва, вместо да гадае;

* води записки;

* търси лабораторно потвърждение при съмнение;

* познава законовите си задължения;

* пази качеството на меда;

* не крие опасни заболявания;

* не вдига сам това, което може да бъде повдигнато с количка;

* не работи до припадък в жегата;

* знае кога да повика ветеринарен лекар;

* знае кога самият той трябва да отиде на лекар;

* поддържа толкова семейства, колкото може действително да обслужва.

Здравият пчелар не воюва непрекъснато с природата. Той се опитва да разбере къде собствените му действия нарушават равновесието.

Една обща диагноза

Пчелите и пчеларите страдат от различни заболявания, но имат една обща слабост — претоварването.

Пчелното семейство може да понесе отделен неблагоприятен фактор. Пчеларят също. Но когато върху пчелите едновременно действат вароа, вируси, глад и пестициди, семейството се срива. Когато върху пчеларя едновременно тежат дългове, жега, болки, липса на помощ и ниска цена на меда, същото се случва и с него.

Не съществува препарат, който да поправи всичко това наведнъж.

Пчеларството не е само грижа за пчелите. То е система, в която участват пчелното семейство, човекът, растенията, земеделието, времето, пазарът и държавата. Заболяването в една част постепенно преминава в останалите.

Затова най-важният преглед на пчелина не завършва със затварянето на последния кошер. Тогава пчеларят трябва да погледне и себе си:

Имам ли сили да продължа така? Виждам ли истинското състояние на семействата? Работя ли навреме? Не разнасям ли сам проблема, който се опитвам да лекувам?

Пчелите не могат да изберат друг лекар. Пчеларят може.

А понякога най-доброто лечение за пчелното семейство започва с оздравяването на човека, който стои зад кошера.