Пчели на стража: хора, слонове и една жива ограда между тях

Harambee – да работим заедно

Националният девиз на Кения е „Harambee“ – дума на суахили, която носи смисъла „Всички заедно“, „Да обединим усилията си“, „Нека работим заедно“.

Трудно бихме намерили по-подходящ девиз и за пчелното семейство. Десетки хиляди пчели действат като единен организъм: отглеждат пилото, събират храна, поддържат температурата в гнездото и защитават общия си дом. Отделната пчела е уязвима, но семейството оцелява чрез съгласуваните усилия на всички.

В един необикновен кенийски проект значението на думата „Harambee“ става още по-дълбоко. Пчелите работят заедно помежду си, земеделците обединяват усилията си, а хората търсят начин да защитят своята прехрана, без да убиват слоновете.

Така националният девиз на Кения се превръща и в неписан закон на съвместния живот:

Harambee – да работим заедно!

Когато слоновете влязат в нивите

Отдалече слоновете изглеждат спокойни, мъдри и добродушни. Но срещата между слон и човек изглежда съвсем различно, когато се случва не в туристически резерват, а посред нощ в семейна нива.

Едно стадо може само за няколко часа да унищожи реколтата, от която зависи прехраната на цяло семейство. Слоновете събарят огради, повреждат водопроводи и постройки, а срещите им с хора понякога завършват с тежки наранявания и смърт – и от двете страни.

За земеделеца слонът е огромна сянка, която може да отнеме храната на децата му. За слона нивата е богато и леснодостъпно находище на храна, появило се върху земя, през която стадата са преминавали поколения наред.

И човекът, и слонът се борят за живот. И двамата могат да бъдат прави – и въпреки това да се превърнат във врагове.

Защо слоновете се страхуват от пчели?

Дебелата кожа на слона го предпазва от много опасности, но очите, устата и вътрешността на хобота му остават чувствителни. Разтревожените африкански пчели могат да нападнат именно тези места.

Слоновете разпознават жуженето на обезпокоени пчели и често се оттеглят още преди да бъдат ужилени. Те разтърсват глава, вдигат прах, издават предупредителни звуци и предават опасността на останалите членове на стадото. Натрупаният опит се запомня и от семейството.

Върху това естествено поведение е изградена идеята за пчелните огради.

Около нивата се поставят истински кошери, редуващи се с по-евтини празни макети. Всички са свързани с тел. Ако слонът опита да премине, той опъва телта, кошерите се разлюляват, пчелите се разтревожват и излитат. В много случаи още движението на кошерите и жуженето са достатъчни, за да накарат животното да се оттегли.

Това не е непреодолима физическа преграда. Един слон лесно би разрушил дървен кошер. Пчелната ограда действа чрез паметта, слуха и предпазливостта на животното. Тя е жива предупредителна система.

Девет години наблюдения край Цаво

Между 2012 и 2020 г. изследователи наблюдават 26 малки ферми в две села край националния парк „Цаво Изток“ в Кения. В пчелните огради са използвани общо 365 истински кошера, а около всяка защитена площ са разположени приблизително между 12 и 15 кошера, редуващи се с макети.

За деветгодишния период са анализирани 3999 приближавания на слонове към наблюдаваните ферми.

Средно пчелните огради са възпирали около 76% от приближилите животни. През шестте наблюдавани сезона с добре развиващи се земеделски култури ефективността е била между 78,3 и 86,3%. Най-добре системата е работила след достатъчни валежи, когато кошерите са били по-често населени и семействата – по-силни.

Това е забележителен резултат за сравнително проста преграда, която не убива и не наранява слона, а едновременно може да осигурява опрашване, мед, восък и допълнителен доход за земеделеца.

Един тон мед от 365 кошера – защо толкова малко?

За девет години от пчелните огради са отчетени приблизително един тон мед, продаден за около 2250 долара.

Ако механично разделим количеството на 365 кошера и на девет години, получаваме:

1000 \ 365 \ 9 \ = 0,304 kg

Това са едва около 304 грама мед от кошер годишно – количество, което за един пчелар изглежда почти абсурдно малко.

Сметката обаче е подвеждаща. В проекта са били монтирани 365 кошера, но те не са представлявали 365 постоянно населени и продуктивни пчелни семейства.

Кошерите били оставяни да бъдат заселени от естествени роеве, което по мой над 30 годишен опит се случва изключително рядко. Толкова рядко, че аз не съм наблюдавал такова. Заетостта им се променяла силно според валежите, наличната растителност и състоянието на околната среда. По време на тежката суша през 2017 г. делът на населените кошери намалял с около 75%. В най-тежкия период заетостта се свила до приблизително една пета.

Следователно не е правилно целият мед да се дели на всички монтирани кошери. Той трябва да се отнесе към действително населените и достатъчно силни семейства през съответния сезон, но научната публикация не предоставя всички необходими годишни данни, за да бъде пресметнат точният среден добив от едно активно семейство.

Сушата отнема и нектара, и пчелите

Районът около Цаво е сух и подложен на продължителни периоди без достатъчно валежи. Когато сушата настъпи:

* цъфтежът намалява или изчезва;

* растенията отделят малко или никакъв нектар;

* водоизточниците пресъхват;

* пчелните семейства отслабват;

* събраният мед се използва за собственото им оцеляване;

* част от семействата напускат кошерите.

Последиците от тежката суша не приключили с първия дъжд. Ниската заетост и слабите медени добиви се запазили още около три години.

Местните африкански популации на Apis mellifer са по-склонни да напускат жилището си при глад, прегряване или продължително безпокойство. Това е приспособление към сурова и променлива среда: вместо да остане в безнадеждно място, семейството търси друга територия.

Това не е обикновен пчелин

Кошерите са разположени по периферията на 26 отделни ферми. Те не образуват централен пчелин с постоянно професионално обслужване. Това затруднява редовните прегледи, контрола на роенето, ремонта, своевременното разширяване на гнездата и организираното изваждане на меда.

Стопаните са преди всичко земеделци. Главната им грижа е реколтата и безопасността на семейството, а пчеларството е допълнителна дейност. Част от меда вероятно е оставал неизваден, използван е от домакинствата или не е преминавал през официалната система за отчитане и продажба. Публикацията съобщава за произведения и продаден мед, но не позволява да установим дали е регистриран всеки добит килограм.

И конструкцията има значение. В проекта са използвани както кенийски топ-бар кошери, така и кошери Лангстрот. По-ранно изследване в същия район показва значително по-висока заетост и производителност при Лангстрот в сравнение с използваните топ-бар кошери.

Един тон мед не доказва, че африканските пчели са непродуктивни. Той показва, че това не е било стопанство от 365 постоянно действащи семейства. Кошерите са били преди всичко елементи на защитна система.

Като медодобивен проект резултатът е слаб. Като средство за защита обаче резултатът е впечатляващ. Истинската „реколта“ не е само медът, а спасената царевица, запазеният труд на земеделците и намаленият риск хора и слонове да се убиват взаимно.

Пчелната ограда казва само: „Не тук“

Тук възниква по-важният въпрос: какво става с прогонения слон?

Пчелната ограда защитава конкретната нива, но не създава нова паша, нова река или ново място за живот. Тя не решава глада и жаждата. Тя казва единствено: „Не тук.“

Отблъснатият слон може да се върне към саваната, да потърси друг водоизточник или да заобиколи оградата. Може да опита отново през нощта или да се насочи към съседна, незащитена нива.

Животните бързо откриват слабите места. В кенийското изследване са отчетени 343 преминавания през пролуки в края на оградите, без слоновете да преминават през самите кошери. След като отворите били допълнително защитени с нанизи от метални кутии с камъчета, броят на преминаванията рязко намалял.

Това показва интелигентността и упоритостта на слона, но и същността на проблема: той не престава да се нуждае от храна, когато срещне ограда. Само търси друг път към нея.

Защо нивата е неустоима?

През влажния сезон саванните слонове се хранят предимно с треви. През сухите периоди преминават към листа, клонки, кора, корени и плодове. За огромното си тяло едно възрастно животно трябва ежедневно да намира значителни количества растителна храна и вода.

Земеделските култури са далеч по-концентриран и леснодостъпен източник на хранителни вещества от оскъдната суха растителност. Царевицата, соргото, дините и другите култури са събрани на едно място, сочни са и не изискват продължително търсене.

За слона нивата е това, което би бил отвореният склад с мед за пчелите.

Древните пътища се затварят

Слоновете не живеят непременно през цялата година в границите на националните паркове. Те използват огромни територии и следват традиционни маршрути между пасища, гори, места за размножаване и сезонни водоизточници.

В Южна Кения стадата се придвижват между екосистемите на Цаво, Амбосели, Чюлу Хилс, общински и частни резервати и земи, използвани от местните хора.

Тези маршрути са съществували много преди съвременните пътища, железопътни линии, ниви и кадастрални граници. Днес обаче коридорите се пресичат от инфраструктура и населени места или се разделят на малки частни парцели.

Наблюдения с GPS нашийници показват, че слоновете използват изградените подлези под железопътната линия през Цаво. Много преминавания стават през нощта, а животните ускоряват, когато навлизат в подлеза – поведение, което подсказва напрежение в опасна и силно променена среда.

Слонът не знае какво е кадастър, частна собственост или граница на национален парк. Той познава глада, жаждата и запомнения път към водата.

Когато този път бъде затворен, конфликтът е почти неизбежен.

Как Кения се опитва да помогне и на хората, и на слоновете?

Няма една ограда или една технология, която да реши проблема. Необходима е цяла система от взаимно допълващи се мерки.

Запазване на миграционните коридори

Това е най-важното дългосрочно решение. Ако традиционният път към водата бъде застроен, слонът не може да си създаде нова река.

Националният план за слоновете в Кения за периода 2023–2032 г. поставя акцент върху защитата и възстановяването на коридорите, свързването на местообитанията, пространственото планиране и съобразяването на инфраструктурата с движението на дивите животни.

Подлезите и проходите могат да помогнат, но само ако пътят към тях и пространството след тях също останат свободни.

Общностни резервати и справедлив доход

Част от земите около парковете се управляват като общностни природни резервати. Местните собственици могат да получават приходи от туризъм, работни места, природозащитни проекти и наеми срещу запазването на важни територии от застрояване и ограждане.

Това е решаващо. Ако целият свят иска слоновете да бъдат запазени, не е справедливо само бедният земеделец до резервата да плаща цената чрез унищожената си реколта.

Човекът трябва да вижда икономическа и обществена стойност в живия слон. Ако от животното остават само страхът, щетите и неплатените обещания, търпимостта неизбежно изчезва.

Защита и ранно предупреждение

Пчелните огради са само един от използваните методи. Прилагат се още електрически огради, прожектори, сирени, наблюдателни екипи, GPS проследяване и системи за ранно предупреждение.

Изпробват се въжета и други средства с люти чушки, шумови прегради и засаждане на култури, които са по-малко привлекателни за слоновете.

Всяка мярка има ограничения. Слоновете се учат, привикват към повтарящи се сигнали и намират слабите места. Затова защитата трябва да се променя и да бъде част от по-голямо планиране, а не да се свежда до прогонване от една нива към друга.

Обезщетяване на пострадалите

Кения има система за обезщетяване при човешка смърт или нараняване, унищожена реколта, убит добитък и повредено имущество.

На практика оценяването и изплащането невинаги са достатъчно бързи. За човек, който е изгубил годишната си реколта, бъдещото обезщетение не замества храната, необходима днес.

Справедливата и навременна компенсация не е подарък. Тя е част от цената, която обществото трябва да плати, ако иска дивите животни да бъдат опазени.

Преместване на отделни групи

През 2024 г. Кения премести 50 слона от пренаселения резерват Мвеа в по-просторния национален парк Абърдеър. Животните били упоени, превозени със специализирани камиони и снабдени с GPS предаватели.

Подобни операции могат да намалят напрежението на определено място, но са скъпи, сложни и рисковани. Те са приложими за десетки, не за десетки хиляди животни. Освен това преместването е успешно само ако новата територия разполага с достатъчно пространство, вода и храна.

Успява ли Кения?

Отговорът е едновременно „да“ и „не“.

Кения постига голям успех в опазването на слоновете. След тежките десетилетия на бракониерство националната популация се възстановява значително. Това е истинско природозащитно постижение.

Но нарастването на броя на слоновете съвпада с увеличаване на човешкото население, разширяване на земеделието и раздробяване на свободните територии. Така успехът поражда ново изпитание: повече слонове трябва да оцелеят в свят, в който свободното пространство намалява.

Кения успява да спаси много слонове, но все още не е осигурила навсякъде достатъчно условия за мирното им съжителство с хората.

Това не е само кенийски проблем. То е световен въпрос за цената на опазването на дивата природа и за това кой трябва да я плаща.

Слонът не е домашен любимец

Слонът може да разпознава хора, да изгражда дълготрайни връзки и да проявява доверие и привързаност. Това обаче не го превръща в домашно животно.

Той се нуждае от огромна територия, разнообразна растителна храна, много вода, общуване с други слонове и възможност да избира накъде да се движи. Отглеждането му изисква специализирана ветеринарна помощ, квалифицирани гледачи и значителни средства.

В някои азиатски страни слонове от векове се използват за транспорт, горска работа, церемонии и туризъм. Зад външната картина на „опитомен слон“ обаче често стоят оковаване, ограничение, принудително обучение и нарушен социален живот.

Центровете за осиротели слончета в Кения следват друга идея. Малките получават постоянни грижи и човешка близост, но крайната цел е постепенното им връщане в дивата природа.

Слонът е твърде интелигентен, социален и свободолюбив, за да принадлежи истински на един човек.

Сълзите на прокудения слон

Ще види ли някой сълзите в очите на прокудения, гладен и жаден слон?

Слоновете могат да отделят сълзи, но не можем научно да твърдим, че всяка сълза е израз на тъга по човешкия начин. За да разпознаем страданието им обаче, не са ни необходими сълзи.

То се вижда в изтощението, безпокойството, нощното промъкване, отделянето от стадото и упоритото връщане към мястото, където някога е имало вода.

Пчелите го прогонват от едната нива. Електрическата ограда го спира пред другата. Железопътната линия пресича пътя му. Селището се е разраснало около водоизточника.

В очите на прогонения слон няма непременно омраза към човека. Има глад, жажда и недоумение защо светът, който помни, вече не го допуска.

Да видим страданието му не означава да оставим земеделците без защита. Човешкият живот и труд не са по-малко ценни. Състраданието към слона не трябва да изисква от бедния човек да пожертва прехраната си.

Истинската помощ означава зад пчелната ограда да има свободен коридор, вода и място, към което животното да бъде насочено. Иначе не разрешаваме конфликта – само преместваме страданието.

Как можем да помогнем реално?

Слоновете не са собственост и проблем единствено на Кения. Те са обитатели на Земята. Над тях е същото небе, което е и над нас.

Практическата помощ трябва да бъде насочена едновременно към слоновете и към хората, които живеят редом с тях:

* запазване на миграционни коридори;

* защита на нивите без убиване на животните;

* справедливи доходи и обезщетения за местните общности;

* възстановяване на местообитанията и водоизточниците;

* обучение и поддръжка на пчелни огради;

* ветеринарна помощ и връщане на осиротели слонове в природата;

* наблюдение, ранно предупреждение и бърза реакция при конфликт.

Организацията Save the Elephants развива проекта „Elephants and Bees“ и други средства за мирно съжителство. Big Life Foundation работи за запазване на важни коридори чрез споразумения с местни собственици. Sheldrick Wildlife Trust спасява и отглежда осиротели животни с цел завръщането им в дивата природа.

Помощта не е необходимо да бъде огромна. Тя трябва да бъде постоянна, прозрачна и насочена към конкретен резултат.

По-добре е да кажем:

> „Помогнахме да остане свободна определена площ от миграционен коридор.“

или:

> „Подпомогнахме изграждането и поддръжката на пчелна ограда за конкретно земеделско семейство.“

Тогава дарението има място, лице и измерим резултат.

Пчеларите по света имат особена връзка с тази кауза. Пчелите могат да защитават реколтата, да дават допълнителен доход на стопаните и да намаляват риска слоновете да бъдат наранявани или убивани. Но оградата трябва да бъде само едната половина на решението. Другата половина е свободният път, по който прогоненото животно може да достигне до храна и вода.

Под общото небе

Не можем да дадем дом на всеки слон. Можем обаче да помогнем домът му да не бъде отнет.

Можем да защитим земеделеца, без да обявяваме слона за враг. Можем да опазим слона, без да изискваме от бедния човек сам да плати цената. Можем да превърнем съчувствието в коридор, водоизточник, кошер, обезщетение или запазена реколта.

Пчелната ограда може да спаси една нива. Само запазеният път към храна и вода може да спаси и слона.

И тук отново стигаме до думата, с която започнахме:

Harambee – да работим заедно!

Не само пчелите помежду си. Не само земеделците в едно село. Трябва да работят заедно местните общности, природозащитниците, учените, туристическият бизнес, държавата и хората от далечни страни, които разбират, че слоновете са част от общото ни земно наследство.

Защото над прогонения слон е същото небе, което е и над нас.

Източници

* King, L. E. et al. „Impact of drought and development on the effectiveness of beehive fences as elephant deterrents over 9 years in Kenya“, *Conservation Science and Practice*, 2024:

https://doi.org/10.1111/csp2.13242

* Save the Elephants – Elephants and Bees:

https://savetheelephants.org/elephants-and-bees/

* National Elephant Action Plan for Kenya 2023–2032:

https://www.awf.org/about/videos-publications/books-and-papers/national-elephant-action-plan-kenya-2023-2032-2023

* Big Life Foundation – защита на местообитанията и миграционните коридори:

https://biglife.org/what-we-do/habitat/securing-wildlife-habitat

* Sheldrick Wildlife Trust – спасяване и връщане на осиротели слонове в природата:

https://www.sheldrickwildlifetrust.org/