ВОСЪКЪТ В ПЧЕЛАРСТВОТО, БИТА, МЕДИЦИНАТА И ИНДУСТРИЯТА
От пчелната килийка до крилете на Икар
Пчелният восък е необикновено вещество. Той се ражда в тялото на пчелата като почти невидима люспица, превръща се в съвършена пита, а след това влиза в човешкия дом, храма, работилницата, аптеката, козметиката и индустрията.
Историята на восъка е толкова стара, че границата между практическата му употреба и легендата почти се заличава. С него хората са осветявали нощта, запечатвали писма и бутилки, а по-рано амфори с вино, извайвали образи, отливали камбани и оръдия, лекували рани, съхранявали храна и изработвали метални предмети. А според древногръцката митология именно восъкът е свързвал перата на най-прочутите криле в човешкото въображение – крилете на Икар.
Как пчелата създава восъка
Восъкът не се събира от цветовете в готов вид. Той се произвежда от младите пчели работнички чрез восъчни жлези, разположени по долната страна на коремчето. От тях се отделят малки светли люспици. Пчелата ги захваща с крачетата си, пренася ги към устата, размеква ги и ги обработва.
Към една люспица се прибавя друга, после трета. Хиляди пчели работят едновременно и постепенно възниква питата – общият скелет на пчелното семейство.
Пчелите не строят по чертеж и не използват измервателни инструменти, но резултатът е забележително точен. Килийките са подредени така, че с относително малко строителен материал се получава здрава, лека и вместителна конструкция. В тях се отглежда пилото и се съхраняват медът и прашецът.
Питата не е просто склад. Тя е детска стая, хранителна камера, комуникационна повърхност и част от микросредата на семейството. По нея се предават трептения, разнасят се миризми и се движат хиляди пчели. Без восъчен градеж пчелното семейство не би могло да съществува в познатия ни вид.
За отделянето на восък пчелите се нуждаят от храна, подходяща температура и силно семейство. Затова восъчният градеж има своята цена. Когато пчеларят запази здравите пити и ги върне след центрофугирането, той освобождава пчелите от необходимостта всяка година да изграждат всичко наново.
Восъкът в пчеларството
Най-естественото място на пчелния восък е в самия кошер. След изваждането на меда част от восъка се получава от разпечатките, строителните рамки и бракуваните пити.
Особено ценен е восъкът от разпечатките. Той обикновено е по-светъл, защото е сравнително нов и не е служил дълго време за отглеждане на пило. Старите пити са по-тъмни поради натрупването на пашкулчета, прополис и други вещества.
Старите пити не трябва да остават безкрайно в кошера. Постепенно килийките се стесняват и се натрупват нежелани остатъци. Разумното обновяване на восъчния градеж е част от хигиената на пчелина.
След претопяване и пречистване восъкът може да бъде използван за изработване на восъчни основи. Върху тях са отпечатани началните форми на килийките, които пчелите надграждат. Основата насочва градежа и улеснява работата с подвижните рамки.
Тук се появява важен въпрос – чистотата на восъка. Понеже восъкът може да задържа мастноразтворими вещества, неправилното използване на някои ветеринарни препарати създава риск от натрупване на остатъци. Допълнителен проблем е фалшифицирането с парафин, стеарин или други по-евтини вещества.
Примесеният восък може да има различна температура на топене, миризма, твърдост и поведение при градеж. Восъчните основи могат да се деформират, да провисват или да бъдат приемани по-неохотно от пчелите. Затова затвореният восъчен цикъл – преработването на собствен восък и връщането му като основи – е ценна практика, когато има условия за качествен контрол.
Пчеларят не трябва да гледа на старите пити като на отпадък. Те са суровина. Но трябва ясно да различава количеството на питите от количеството чист восък в тях. Тъмната стара пита може да изглежда масивна, а след претопяването да даде сравнително малко восък, защото голяма част от нейната маса е съставена от пашкулчета и други натрупвания.
Восъкът в бита
Преди електрическото осветление восъчната свещ е била един от най-ценните източници на светлина. Тя горяла по-чисто и обикновено с по-приятен аромат от много евтини лоени свещи. Поради високата цена чистите восъчни свещи били свързвани с църквата, заможните домове и тържествените събития.
И днес восъчната свещ има особено присъствие. Пламъкът ѝ не е просто средство срещу тъмнината. Той създава чувство за топлина, тишина и връзка с миналото.
При горене обаче всяка свещ изисква внимание. Тя трябва да бъде поставена стабилно, далеч от завеси, хартия, деца и домашни животни. „Природно“ не означава „негоримо“ или „безопасно при всякаква употреба“.
Восъкът служи и за поддържане на дървени изделия. В смеси с подходящи масла той може да участва в полиращи състави за мебели, дръжки, декоративни предмети и дървени съдове. Той образува тънък защитен слой, придава мек блясък и ограничава проникването на влага.
Използва се и при поддържане на кожени изделия – обувки, чанти, колани и седла. Восъкът подобрява водоотблъскващите свойства и придава блясък, но твърде дебелият слой може да направи повърхността лепкава или неравномерна.
В миналото восъкът е използван за запечатване на съдове и документи, за закрепване, импрегниране на конци и защита на метални повърхности. С него са намазвани чекмеджета и дървени плъзгащи части, за да се движат по-лесно. И до днес шивачи и майстори прокарват конеца през восък, за да го укрепят и да намалят разнищването.
Восъкът присъства и при някои методи за украса на великденски яйца и текстил. Той покрива местата, които не трябва да бъдат оцветени. След последователно нанасяне на восък и багрила се създават сложни многоцветни изображения.
Восъкът в козметиката и здравеопазването
В козметичните продукти пчелният восък изпълнява преди всичко технологична и защитна роля. Той сгъстява мазила и балсами, подобрява тяхната устойчивост и образува тънък слой върху кожата, който ограничава загубата на влага.
Затова се използва в балсами за устни, кремове, мехлеми, защитни продукти за ръце, помади и твърди козметични форми. В комбинация с масла восъкът превръща течната смес в продукт, който може да се нанася удобно.
Количеството му е важно. Малко восък дава мек балсам. Повече восък прави продукта твърд и устойчив на топлина. Прекалено голямото количество обаче може да затрудни нанасянето и да създаде усещане за тежък слой.
Във фармацевтичната и аптечната практика восъкът традиционно се използва като помощно вещество в основи за мехлеми и пластири. Той не е универсално лекарство сам по себе си. Неговата основна функция е да придава консистенция, да стабилизира състава и да образува защитна повърхност.
Това разграничение е важно. Пчелният восък е ценна суровина, но не бива да му се приписва способност че лекува всяко заболяване. Действието на даден мехлем зависи от целия състав, концентрацията на активните вещества, състоянието на кожата и правилното приложение.
При някои хора пчелните продукти могат да предизвикат раздразнение или алергична реакция, особено ако восъкът съдържа следи от прополис, прашец или други кошерни вещества. Нов козметичен продукт е разумно първо да се изпробва върху малък участък. При сериозни рани, инфекция, силно възпаление или продължаващи оплаквания домашният мехлем не трябва да заменя медицинската помощ.
Восъкът се използва и в стоматологичните лаборатории. От восъчни модели се оформят бъдещи коронки, мостове, протези и други конструкции. Моделът позволява на техника да изгради точната форма, преди тя да бъде възпроизведена от метал, керамика или друг материал.
Восъкът в изкуството и занаятите
Една от най-древните художествени техники, свързани с восъка, е енкаустиката. При нея пигментите се смесват с нагрят восък и се нанасят върху основата. След охлаждане восъкът задържа цветните частици и създава характерна дълбочина и мек блясък.
Восъкът е незаменим и в скулптурата. Той се моделира лесно, позволява добавяне и изрязване на малки детайли и може да бъде изглаждан чрез леко нагряване. Затова скулптори, медалисти и бижутери го използват за създаване на първоначални модели.
Оттук идва и прочутият метод на „изгубения восък“. Първо се изработва восъчен модел. Около него се създава топлоустойчива форма. При нагряването восъкът се стопява и изтича, оставяйки празно пространство. В него се излива разтопен метал. След охлаждането формата се разбива и се получава метално копие на восъчния модел.
По този начин са създадени украшения, статуетки, камбани, скулптури и сложни технически детайли. Восъкът изчезва, но преди това предава формата си на метала.
Восъкът в индустрията
С развитието на нефтената и химическата промишленост много традиционни приложения на пчелния восък са поети от парафини и синтетични материали. Причината е проста – пчелният восък е ценен, ограничен като количество и сравнително скъп.
Въпреки това той продължава да се използва там, където са важни специфичните му качества: пластичност, водоотблъскване, образуване на защитен слой, способност да свързва и сгъстява мазни състави и приятен естествен аромат.
Той присъства в полиращи продукти, козметика, специални покрития, художествени материали, моделиране, реставрация, електротехнически и технологични приложения. В хранителната промишленост пречистеният пчелен восък може да се използва в строго определени приложения като глазиращ агент и защитно покритие, когато отговаря на съответните изисквания за чистота.
За музейните реставратори восъкът също е ценен материал. С него могат да бъдат обработвани определени дървени и метални повърхности. Но реставрацията изисква специализирани знания – неподходящото покритие може да промени цвета, да задържи прах или да затрудни бъдещи възстановителни работи.
Легендата за Икар и восъчните криле
Най-известният восък в митологията не се намира в кошер, свещ или скулптура. Той държи перата на две двойки криле.
Според древногръцката легенда майсторът Дедал и неговият син Икар били затворени на остров Крит. Дедал бил необикновен изобретател. Щом пътят по земя и море бил затворен, той решил да избяга по въздуха.
Събрал пера, подредил ги според големината им и ги свързал, използвайки нишки и восък. Така създал криле за себе си и за своя син.
Преди полета Дедал предупредил Икар да не лети прекалено ниско, защото морската влага ще натежи на крилете, но и да не се издига прекалено високо, защото слънчевата топлина ще размекне восъка. Безопасният път бил по средата.
В началото Икар следвал баща си. Но полетът го опиянил. За първи път човекът не гледал небето от земята, а земята от небето. Младежът се издигал все по-високо, забравяйки предупреждението. Восъкът се размекнал, перата започнали да се отделят и Икар паднал в морето.
Историята често се разказва като наказание за човешката гордост. Икар пожелал повече, отколкото му било позволено. Опиянен от успеха, той пренебрегнал границите.
Но легендата допуска и друг прочит. Без мечтата на Икар човекът може би никога не би се осмелил да напусне земята. Неговата грешка не е, че е поискал да лети, а че е забравил свойствата на материала, от който зависел животът му.
Восъкът не го предал. Восъкът останал верен на природата си – омекнал при нагряването. Предупреждението било дадено, физическата граница съществувала, но човекът решил, че възторгът може да отмени законите на природата.
Тъкмо затова митът за Икар е толкова съвременен. Човечеството създава все по-могъщи технологии, издига се все по-високо и отива все по-далеч. Но всяко изобретение има материални, природни и морални граници. Да познаваш тези граници не означава да се откажеш от полета. Означава да се върнеш жив.
Восъкът – материал и послание
За пчелата восъкът е дом. За пчеларя е суровина и част от биологията на семейството. За човека от миналото е бил светлина, печат, лекарствена основа и средство за създаване на предмети. За художника е цвят и форма. За индустрията е специализиран природен материал. За митологията е границата между мечтата и самозабравата.
Малката восъчна люспица, отделена от тялото на една пчела, изглежда почти незначителна. Но когато хиляди пчели съединят труда си, от нея възниква пита. Когато човекът прибави знание и въображение, от същото вещество се раждат свещи, скулптури, лекарства, модели и легенди.
Восъкът ни напомня нещо просто: великият строеж започва от почти невидима частица. А полетът е възможен само докато човекът уважава материала, природата и мярката.
Восъкът в писмеността, книгопечатането и размножаването на текстове
Много преди появата на печатната книга хората пишели върху восъчни таблички. В дървена рамка се изливал тънък слой оцветен восък, върху който се пишело с метална или костена пръчица – стилус. Единият край на стилуса бил заострен за изписване на буквите, а другият – плосък, за заглаждане на восъка и изтриване на написаното. Така восъчната табличка можела да бъде използвана многократно – своеобразен древен бележник.
Восъкът участвал и в различни процеси, свързани с печатането, гравирането и подготовката на печатни форми. В някои техники металната повърхност се покривала с тънък слой восъчен или смолист защитен състав. Майсторът надрасквал изображението или текста, разкривайки метала само по желаните линии. След обработване с киселина откритите места се разяждали, а защитените с восък участъци оставали незасегнати. Така се създавала гравирана печатна форма.
Восъчни и мастни състави се употребявали и за защита, коригиране и временно закрепване на отделни елементи при работата на печатари, гравьори и словослагатели. Восъкът не бил основният материал на самата книга, но бил част от многобройните помощни технологии, чрез които изображението и текстът достигали до хартията.
Циклостилът и восъчната матрица
Много по-пряко било участието на восъка при циклостила – апарат за сравнително бързо размножаване на документи преди масовото навлизане на фотокопирните машини и компютърните принтери.
Основният работен материал бил специален тънък лист, наричан восъчна хартия, восъчен лист, циклостилна матрица или стенсил. Това обикновено не бил лист от чист пчелен восък, а тънка пореста основа, покрита с непропусклив восъчен или подобен състав.
Текстът се изписвал по няколко начина:
с пишеща машина без мастилена лента;
със специална остра писалка;
чрез чертожни и гравиращи инструменти.
Ударите на буквите пробивали или отстранявали восъчния слой. На местата на знаците се образували микроскопични отвори. Готовата матрица се закрепвала върху мастилен цилиндър. При завъртането му мастилото преминавало само през прорязаните букви и попадало върху листа хартия.
От една добре подготвена восъчна матрица можели да бъдат получени десетки, а понякога и стотици копия. Качеството постепенно намалявало, защото отворите се запушвали, разширявали или матрицата се повреждала.
Технологията била проста, евтина и почти независима от сложна печатна техника. Затова циклостилът се използвал в училища, учреждения, предприятия, партийни организации, църковни общности и нелегални издателски групи. С него се размножавали заповеди, учебни материали, формуляри, позиви, списания и забранени текстове.
В България и останалите социалистически държави циклостилите и восъчните матрици били контролирани, защото позволявали един текст бързо да бъде превърнат в стотици екземпляри. Восъчният лист изглеждал невзрачно, но давал на отделния човек малка печатница – а за всяка власт неконтролираното размножаване на идеи е било по-опасно от размножаването на обикновени документи.
Циклостилната матрица е прекрасен пример как едно древно вещество преминало от пчелната пита и восъчната табличка до модерната канцелария. Върху восък човекът първо се научил да пише, а векове по-късно чрез восъчния лист започнал бързо да умножава написаното.
Восъкът в строежа на лодки и кораби
От най-дълбока древност водата е била най-големият враг на дървената лодка. Дъските набъбвали, съхнели, напуквали се и се размествали. През фугите прониквала вода, металните съединения корозирали, а дървесината постепенно се разрушавала. Затова лодкостроителите търсели вещества, които могат да запълват пукнатини и да отблъскват влагата.
Пчелният восък бил едно от тези вещества. Самостоятелно или в смеси със смола, катран, лой и растителни масла той се използвал за уплътняване и повърхностна защита.
Уплътняване на фугите
При традиционното строителство на дървени лодки пространствата между дъските се запълвали с влакнест материал – кълчища, лен, коноп, мъх или друг растителен материал. Тази операция е известна като калафатене.
След набиването на влакната фугата се покривала със защитна смес. В нея можело да има:
дървесна смола;
катран или пек;
животинска мазнина;
растително масло;
пчелен восък.
Восъкът придавал пластичност на сместа, подпомагал водоотблъскването и намалявал прекомерното напукване на чистата смола. Той обаче рядко бил единственият уплътнител, защото в летните горещини омеква, а при ниски температури става по-твърд и може да се напука.
Защита на дървото от влагата
Разтопеният восък може да проникне в повърхностните пори на сухото дърво и след охлаждане да образува водоотблъскващ слой. Поради това восъчни смеси били използвани върху отделни дървени части, гребла, дръжки, сандъци, седалки и вътрешни повърхности.
За голямата външна площ на корпуса чистият пчелен восък бил твърде скъп и не особено устойчив на механично триене. Там по-подходящи били катранът, пекът и смолите. Восъкът участвал по-скоро като добавка, която подобрява пластичността и обработваемостта на покритието.
Восък върху въжета, конци и платна
При лодкостроенето се използвали много въжета и здрави шевове. Конците, с които се съединявали кожени или платнени части, се прокарвали през восък. Така влакната прилепвали едно към друго, конецът се разнищвал по-трудно и преминавал по-лесно през материала.
Вощенето ограничавало и проникването на вода във влакната, макар да не ги правело напълно непромокаеми. По същия начин можели да бъдат обработвани отделни въжета, възли и връзки.
При лодки от кожа или импрегниран плат восъкът можел да участва в сместа за обработване на обшивката. Той се комбинирал с мазнини, масла, смоли или катрани според наличните суровини и местната традиция.
Помощен материал в работилницата
Восъкът бил полезен и по време на самия строеж. С него се намазвали:
свредла и режещи инструменти;
дървени клинове и сглобки;
винтове и гвоздеи;
триони и други плъзгащи се метални части;
конци за маркиране и шиене.
Намазаният с восък винт се завива по-лесно в твърда дървесина и опасността от разцепване намалява. Восъчният слой върху инструмента ограничава триенето и временно го предпазва от ръжда.
Модели за метални корабни части
Методът на изгубения восък се използвал и за изработване на някои бронзови и месингови детайли – декоративни елементи, халки, скоби, обков и други части със сложна форма. Първо се изработвал восъчен модел, около него се оформяла огнеупорна форма, а след стопяването на восъка кухината се запълвала с метал.
Това било особено удобно за единични, сложни или богато украсени детайли, които трудно можели да бъдат изковани.
Не само пчелен восък
Когато историческите източници споменават „восък“ при лодки и кораби, не бива автоматично да приемаме, че винаги става дума за чист пчелен восък. Майсторите използвали сложни смеси, а отделните съставки се променяли според времето, мястото и предназначението.
Основното уплътняване на големите морски кораби обикновено се извършвало с влакна, катран и пек. Пчелният восък бил по-скъп и затова се използвал предимно за малки фуги, шевове, въжета, дървени принадлежности, инструменти и специални смеси.
Восъкът не държал дъските на лодката и не замествал здравата конструкция. Неговата роля била по-незабележима, но важна – да запълва, да смазва, да предпазва и да не допуска водата там, където дървото, влакната и металът се срещат.
Восъкът в неврохирургията, ортопедията, акушерството и гинекологията
На пръв поглед пчелният восък изглежда твърде обикновено вещество, за да има място в операционната зала. Но повече от столетие той помага на хирурзите да решават един труден проблем — кървенето от разрязана или пробита кост.
При отваряне на черепа костта се прерязва с хирургична фреза или трион. От малките кръвоносни канали в нея може да започне продължително кървене. За разлика от меките тъкани костта не може лесно да бъде притисната, завързана или зашита. Затова неврохирургът може да използва стерилен костен восък.
Какво представлява костният восък
Традиционният костен восък е стерилен материал, съдържащ предимно пречистен бял пчелен восък — често около 85–90%, към който са прибавени омекотяващи вещества. В зависимост от продукта това могат да бъдат парафин, изопропилов палмитат или други съставки, които го правят пластичен и лесен за моделиране.
Това не е обикновен восък, взет направо от кошера. Материалът е пречистен, стандартизиран, стерилизиран и произведен специално за хирургическа употреба.
Как спира кървенето
Костният восък не кара кръвта да се съсирва и не действа като лекарство. Действието му е чисто механично.
Хирургът размеква малко количество с пръсти и го притиска върху кървящия костен ръб. Восъкът запълва отворите на малките костни и венозни канали и образува своеобразна тапа. Така кръвта физически престава да изтича.
Принципът е прост:
отворен костен канал → притискане на восъка → механично запушване → спиране на кървенето.
Това се нарича механична тампонада.
Къде се използва в неврохирургията
Костен восък може да се прилага:
по краищата на отвора при краниотомия;
в каналите, направени с хирургична фреза;
при кървене от костите на черепната основа;
при операции на гръбначния стълб;
върху прерязаните повърхности на прешлените;
при кървене от диплоичните вени между двата плътни слоя на черепната кост;
понякога за запушване на открити въздушни клетки в слепоочната кост.
Тъй като пространството около мозъка, нервите и големите кръвоносни съдове е ограничено, костният восък трябва да се поставя изключително внимателно и в минимално необходимо количество.
От восъка на кошера до операционната
Използването на восъчни състави за спиране на кървенето от черепните кости е описано още през XIX век. Методът обикновено се свързва с британския хирург и неврохирург сър Виктор Хорсли, който през 1892 г. популяризира антисептична восъчна смес за костна хемостаза.
Преди него френският хирург Анри Фердинан Долбо използвал восъчен материал през 1864 г. при отстраняването на остеом от челния синус. Хорсли обаче допринесъл за широкото приемане на метода и затова костният восък понякога бил наричан восък на Хорсли.
Полезен, но не безвреден
Традиционният костен восък обикновено не се разгражда и не се усвоява от организма. Поставеното количество може да остане продължително или постоянно в тъканите като чуждо тяло.
Прекомерната му употреба може:
да затрудни срастването на костта;
да предизвика възпалителна реакция;
да доведе до образуване на гранулом;
да създаде условия за задържане на микроорганизми;
да увеличи риска от инфекция;
да притисне нерв или друга чувствителна структура;
да се размести от първоначалното място.
Затова правилото е да се използва възможно най-малкото количество, необходимо за овладяване на кървенето. Излишният восък се отстранява, когато това е възможно.
Днес съществуват и резорбируеми или водоразтворими заместители. Те също запушват костните канали механично, но впоследствие се разграждат или разтварят. Изборът между традиционен костен восък и неговите заместители зависи от мястото на операцията и преценката на хирурга.
При класическите краниотомии черепната кост се прерязвала с гъвкавата телена пила на Джили. След отделянето на костното капаче кървящите костни ръбове се обработвали с костен восък, който запушвал малките венозни канали. Така стоманената пила отваря пътя към мозъка, а восъкът овладява кървенето, оставено след нея.
Малка частица восък между живота и кръвта
В кошера восъкът затваря килийките и съхранява меда. В неврохирургията негов пречистен и стерилен вариант затваря микроскопичните канали на костта и спира кръвта. В единия случай той пази храната и живота на пчелното семейство, а в другия помага на хирурга да предпази човешкия живот.
Това е едно от най-впечатляващите превъплъщения на пчелния восък — от строителен материал на насекомото до прецизно средство в операциите на човешкия мозък.
Восъкът в хранително-вкусовата промишленост
В хранително-вкусовата промишленост пчелният восък се използва главно като глазиращ агент, защитно покритие и носител на ароматични вещества. В Европейския съюз пречистеният бял или жълт пчелен восък е разрешена хранителна добавка с означение E901.
Това не е обикновен восък, претопен направо от пчелните пити. За контакт с храна се използва восък, който е пречистен, филтриран и произведен при контролирани условия, така че да отговаря на определени изисквания за чистота.
Покритие на плодове
След откъсването плодът продължава да губи вода през повърхността си. Естественият му восъчен слой може частично да се отстрани при измиване, сортиране и транспортиране. Нанасянето на изключително тънък слой хранителен восък частично възстановява тази защита.
Восъчното покритие:
* намалява загубата на вода;
* забавя сбръчкването;
* придава блясък;
* намалява повърхностното окисление;
* предпазва от дребни механични увреждания;
* удължава търговския вид на продукта.
Съгласно европейските правила E901 може да се използва за повърхностно обработване на определени цели плодове, сред които цитруси, пъпеши, ябълки, круши, праскови, ананаси, банани, манго, авокадо и нарове. Точните разрешени употреби трябва винаги да се проверяват в актуалното законодателство. [Регламент (ЕО) № 1333/2008]
Плодовете не се потапят непременно в съд с чист разтопен восък. Обикновено се използва специално подготвена восъчна емулсия, която се напръсква или нанася с четки и валяци. Водата се изпарява и върху кората остава почти незабележим филм.
Восъкът не стерилизира плода и не го прави вечен. Ако под покритието вече има плесен или повреда, восъчният слой няма да отстрани проблема.
Глазиране на сладкарски изделия
Пчелният восък може да образува тънък, гладък и блестящ слой върху повърхността на сладкарски изделия. Той се използва при разрешените категории:
* захарни изделия;
* дражета;
* някои шоколадово покрити малки печива;
* декоративни сладкарски елементи;
* определени ядки и зърна.
Покритието не е дебела восъчна обвивка. Количеството е много малко и служи за подобряване на външния вид, намаляване на слепването и защита на повърхността.
При дражирането например въртящите се изделия се обработват с минимално количество глазиращ състав. Восъкът се разпределя върху тях чрез непрекъснатото търкаляне и образува равномерен блестящ слой.
Покритие на ядки и кафеени зърна
Восъкът може да се използва като глазиращ агент върху ядки. Тънкият слой:
* придава блясък;
* ограничава слепването;
* намалява непосредствения контакт с въздуха и влагата;
* задържа по-добре нанесени ароматични съставки;
* подобрява търговския вид.
Исторически E901 е използван и за глазиране на кафеени зърна. И тук количеството е минимално. Целта не е восъкът да промени вкуса на кафето, а да обработи и защити повърхността.
Носител на ароматични вещества
Пчелният восък може да служи и като носител на аромати. Някои ароматични вещества се разтварят добре в мазнини, но трудно се разпределят равномерно в определена храна. Те могат да бъдат включени във восъчен състав, който:
* ги задържа;
* предпазва ги от бързо изпаряване;
* улеснява равномерното им нанасяне;
* позволява постепенното им освобождаване.
Употребата като носител не означава, че E901 може свободно да се добавя към всяка ароматизирана храна. Разрешени са само конкретните приложения и количества, предвидени в законодателството.
При хранителни добавки и таблетки
Восъчни глазиращи състави могат да се използват върху някои таблетки и твърди хранителни добавки. Тънкият слой подобрява повърхността, намалява слепването, ограничава овлажняването и улеснява преминаването на таблетката през опаковъчните машини.
Тук пчелният восък няма лечебна функция. Той е технологична съставка на покритието.
При сирена
Восъчните обвивки върху сирена са добре познати, но не всяка такава обвивка е от пчелен восък и не всяка е предназначена за консумация. Често се използват парафинови, микрокристални или смесени восъци.
Обвивката:
* ограничава изсъхването;
* предпазва повърхността от замърсяване;
* регулира обмена на влага и газове;
* защитава сиренето по време на зреене и съхранение.
При някои традиционни рецепти пчелен восък може да участва в сместа, но такова покритие обикновено се отстранява преди консумация. Употребата му като материал в контакт с храната трябва да се разграничава от употребата на E901 като добавка, която остава върху храната и може да бъде погълната.
Импрегниране на хартия и опаковки
Пчелният восък може да участва в покрития за хартия, картон, текстилни обвивки и многократни восъчни платове за съхранение на храна. Той придава водо- и мазниноотблъскващи свойства и намалява преминаването на влага.
Такива материали могат да се използват за:
* опаковане на хляб и печива;
* покриване на съдове;
* съхраняване на плодове, зеленчуци и сирена;
* разделяне на лепкави хранителни изделия.
За промишлена употреба обаче материалът трябва да отговаря на изискванията за контакт с храни. Не всеки восък, дори да е естествен, е автоматично подходящ за опаковки.
Смазване на форми и оборудване
В някои производства хранителен восък може да се използва като разделителен или антислепващ материал върху форми и повърхности. Тънкият слой улеснява отделянето на готовото изделие и ограничава залепването.
Това е технологична употреба и не трябва да се бърка с обикновената техническа смазка. Всички вещества, които могат да попаднат в храната, трябва да са предназначени за хранително производство.
Как се пречиства восъкът за хранителни цели
Жълтият пчелен восък се получава чрез разтопяване на восъчните пити с гореща вода и отделяне на чуждите примеси. Белият восък се получава чрез допълнително избелване на жълтия. Европейските спецификации определят неговото описание, идентичност и допустими показатели за чистота. [Регламент (ЕС) № 231/2012 — спецификация за E901
За хранителна употреба трябва да се контролират:
* механичните примеси;
* остатъците от ветеринарни препарати;
* пестицидите;
* минералните и синтетичните восъци;
* парафинът и стеаринът;
* оцветители и други недопустими добавки;
* условията на преработване и съхранение.
Восъкът от стари плодникови пити може да е подходящ за технически цели, но не бива автоматично да се приема за хранителен. В него могат да са се натрупали вещества от многогодишното използване на питите и проведените третирания.
Как се обозначава върху етикета
Когато пчелният восък е използван като хранителна добавка и остава в продукта, в списъка на съставките обичайно се посочва неговата функция и наименование или E-номер, например:
Глазиращ агент: пчелен восък
или:
Глазиращ агент: E901
Когато е използван само като технологично помощно средство или като част от опаковката, правилата за обозначаване могат да бъдат различни.
Важното разграничение
Пчелният восък в хранителната промишленост не е храна в обичайния смисъл. Човешкият организъм усвоява само незначителна част от него. Неговата стойност е преди всичко технологична: той образува тънка бариера, придава блясък, намалява слепването и помага на продукта да запази външния си вид.
Следователно восъкът не подобрява хранителната стойност на ябълката, бонбона или ядката. Той просто поставя между храната и външната среда почти невидима защитна граница.
