За ползите от алкохола – кой всъщност печели?
д-р Мирослав Балчев
За ползите от алкохола се говори от векове.
Чаша червено вино била полезна за сърцето. Ракията „разширявала кръвоносните съдове“. Малко коняк помагал при настинка. Бирата била полезна за бъбреците. Алкохолът подобрявал апетита, храносмилането, съня, настроението, общуването и дори дълголетието.
Толкова много „ползи“, че човек би могъл да се запита:
Как човечеството изобщо е оцеляло преди бутилката?
И все пак през последните десетилетия медицината постепенно разрушава една след друга тези удобно поддържани представи.
Световната здравна организация определя алкохола като токсично, психоактивно и създаващо зависимост вещество. Алкохолните напитки са класифицирани от Международната агенция за изследване на рака като канцероген за човека — Group 1, същата категория на доказана канцерогенност, в която попадат тютюнът и азбестът. Категорията означава сигурност на доказателствата, а не че всички тези вещества са еднакво опасни при еднаква експозиция.
Тогава възниква неудобният въпрос:
Какви всъщност са ползите от алкохола?
Безспорна икономическа полза има.
Алкохолът създава огромен пазар. От производството на грозде, зърно и спирт през бутилирането, рекламата, ресторантите и магазините до данъците и акцизите — около него съществуват цели отрасли.
Производителят печели, когато бутилката бъде продадена.
Търговецът печели.
Ресторантът печели.
Рекламната индустрия печели.
Държавата получава данъци и акцизи.
Но организмът на човека няма бизнес модел.
Той получава етанола.
А с него — и риска.
СЗО посочва, че употребата на алкохол има причинна връзка с повече от 200 заболявания, травми и други здравни състояния. В Европейския регион употребата му е свързана със стотици хиляди смъртни случаи годишно.
Затова икономическата полза от продажбата на алкохол не бива да се смесва със здравна полза от неговата употреба.
Това са две съвсем различни неща.
Мантра №1: „Чаша червено вино е полезна за сърцето“
Вероятно това е най-успешната здравна реклама на алкохола.
Години наред се разказваше, че хората, които пият малки количества вино, имат по-малко сърдечносъдови заболявания.
Появи се прочутата J-образна крива: въздържателите уж имали по-висок риск, умерено пиещите — най-нисък, а много пиещите — отново висок.
Проблемът е, че голяма част от тези наблюдения са обсервационни.
Хората, които пият по една чаша хубаво вино с вечерята, могат едновременно да бъдат по-образовани, по-богати, да се хранят по-добре, да спортуват повече и да имат по-добър достъп до медицинска помощ.
А в групата на „непиещите“ в някои по-стари изследвания са попадали хора, които са спрели алкохола именно поради заболяване или предишна тежка употреба.
Така виното може да получи заслугата за начин на живот, който няма нищо общо с етанола.
Световната федерация по сърдечни заболявания днес изрично предупреждава, че няма надеждни доказателства алкохолът да трябва да се използва за профилактика на сърдечносъдови заболявания.
Човек, който не пие, няма медицинска причина да започва да пие заради сърцето си.
Мантра №2: „Но червеното вино съдържа ресвератрол“
Съдържа.
Както гроздето.
И някои други растителни храни.
Това, че в една напитка се намира потенциално полезно вещество, не превръща цялата напитка в лекарство.
Подобна логика би означавала да добавим полезен витамин към цигара и да обявим пушенето за здравословно.
Ако ни интересуват полифенолите на гроздето, можем да ядем грозде.
Не е необходимо да го придружаваме с етанол.
Мантра №3: „Една малка ракия разширява кръвоносните съдове“
Алкохолът действително може временно да предизвика разширяване на периферните кръвоносни съдове.
Това е физиологичен ефект.
Но физиологичен ефект не означава терапевтична полза.
Лицето може да се зачерви и човек да изпита приятна топлина. В действителност периферното разширяване на съдовете увеличава отдаването на топлина.
Затова прочутото „едно за сгряване“ при студ е особено подвеждащо.
Усещането за топлина не означава, че организмът се е затоплил.
Мантра №4: „Алкохолът помага на храносмилането“
След тежка вечеря чашката „за храносмилане“ е почти ритуал.
Тя може да създаде субективно усещане за отпускане и удоволствие.
Но етанолът не е необходим компонент на нормалното храносмилане.
При по-голяма или продължителна употреба той може да уврежда стомашно-чревния тракт и панкреаса и е свързан с гастроинтестинално възпаление, кървене и панкреатит.
Да използваме токсично вещество, за да „подпомогнем“ една физиологична система, която прекрасно функционира без него, е странна медицинска логика.
Мантра №5: „Едно питие вечер ми помага да спя“
Алкохолът може да улесни заспиването.
Именно тук се крие заблудата.
Заспиване и качествен сън не са едно и също.
Седативният ефект постепенно отслабва през нощта, структурата на съня може да бъде нарушена, а при редовна употреба възниква толеранс — за същия ефект е необходимо по-голямо количество.
Така „една чашка за сън“ може неусетно да се превърне от ритуал в необходимост.
А това вече е опасна граница.
Мантра №6: „Алкохолът ме отпуска“
Да.
И това е една от причините хората да го употребяват.
Етанолът въздейства върху централната нервна система и може временно да намали тревожността, задръжките и усещането за напрежение.
Но тук трябва да различаваме две думи:
ефект и полза.
Морфинът също предизвиква приятни усещания.
Никотинът също променя настроението.
Това не означава, че са средство за здравословен начин на живот.
Когато човек започне системно да използва алкохола като лекарство срещу тъга, тревожност, самота, безсъние или стрес, той постепенно учи мозъка си:
„Когато се чувствам зле, имам нужда от това вещество.“
Това е един от пътищата към зависимостта.
Мантра №7: „Аз пия само качествен алкохол“
Това е една от най-елегантните заблуди.
Френски коняк за 300 евро и евтина водка съдържат една и съща основна психоактивна молекула:
CH₃CH₂OH — етанол.
При качествения продукт вероятността от някои нежелани примеси може да е по-ниска.
Но черният дроб не разпознава етикета, годината на реколтата и цената на бутилката.
За него етанолът остава етанол.
Мантра №8: „Домашното е чисто и затова не вреди“
Домашната ракия може да бъде прекрасна като традиция.
Но традицията не променя биохимията.
Етанолът от домашната ракия не получава други химични свойства само защото гроздето е от собственото лозе.
Качеството може да бъде различно.
Основното активно вещество остава същото.
Мантра №9: „Всичко е полезно в умерени количества“
Това изречение звучи мъдро именно защото почти никога не се определя какво означава „умерено“.
За единия умерено са 50 ml ракия.
За другия — 100 ml.
За третия — половин бутилка вино.
Но токсикологията не работи с народни определения за умереност.
Рискът зависи от количеството, честотата, начина на пиене, пола, възрастта, генетиката, заболяванията, лекарствата и много други фактори.
СЗО подчертава, че няма форма на употреба на алкохол, която да е напълно без риск, а при рака няма установен праг, под който рискът да стане нулев.
Това не означава, че една глътка и една бутилка носят еднакъв риск.
Напротив.
Колкото по-малко — толкова по-малък риск.
Но „малък риск“ и „здравословна полза“ са различни понятия.
Алкохолът и ракът — неудобната тема
Особено неудобна за рекламата на алкохол е думата рак.
Алкохолните напитки са доказан причинен фактор за рак на:
-
устната кухина;
-
фаринкса;
-
ларинкса;
-
хранопровода;
-
черния дроб;
-
дебелото и правото черво;
-
женската гърда.
Една от причините е проста биохимия.
Етанолът се превръща в организма до ацеталдехид.
Ацеталдехидът може да уврежда ДНК.
Участват и други механизми — оксидативен стрес, промени във фолатния метаболизъм, хормонални промени и епигенетични въздействия.
Това е далеч от романтичния образ на чаша червено вино пред камината.
Защо тогава толкова малко хора свързват алкохола с рака?
Защото бутилката рядко се продава с изображение на черен дроб.
Тя се продава с:
море,
приятели,
усмивки,
любов,
спорт,
успех,
мъжественост,
изисканост,
празник.
Продуктът не се рекламира чрез химичното си съдържание.
Рекламира се чрез емоцията, която трябва да свържем с него.
СЗО посочва маркетинга, лобирането, влиянието върху информационната среда и подчертаването на удобни за индустрията послания сред механизмите, чрез които търговските интереси могат да влияят върху общественото здраве. В специалния си европейски „Alcohol policy playbook“ организацията съпоставя позициите на алкохолната индустрия с наличните доказателства.
Не е необходимо да вярваме в някакъв световен заговор.
Достатъчно е да разберем елементарния икономически конфликт:
общественото здраве има интерес хората да пият по-малко; производителят има интерес да продава повече.
„Пий отговорно“
Това също звучи безупречно.
Кой би възразил срещу отговорността?
Но подобно послание може неусетно да прехвърли целия проблем върху потребителя.
Продуктът остава.
Рекламата остава.
Продажбите остават.
И ако възникне зависимост, цироза, катастрофа или семейна трагедия, винаги може да се каже:
„Той не пи отговорно.“
СЗО отбелязва, че формулировки от типа „responsible drinking“ и „moderate drinking“ са често използвани и в маркетинговите стратегии на алкохолната индустрия.
А зависимостта?
Тук стигаме до особеното противоречие.
Алкохолът е вещество, което:
-
променя мозъчната функция;
-
изменя поведението;
-
може да предизвика толеранс;
-
може да създаде психическа и физическа зависимост;
-
при зависими хора рязкото спиране може да причини тежък абстинентен синдром;
-
може да доведе до отравяне и смърт;
-
увеличава риска от заболявания, травми и насилие.
Алкохолната зависимост е най-тежката форма на разстройствата, свързани с употребата на алкохол. СЗО оценява, че повече от един на единадесет възрастни в Европейския регион преживява някаква форма на такова разстройство.
По тези характеристики алкохолът безспорно е психоактивно и зависимост-създаващо вещество.
В разговорния език много хора биха го нарекли наркотик.
Защо тогава алкохолът е разрешен?
Не защото е безвреден.
Това е много важно.
Законността на едно вещество не е токсикологична оценка.
Алкохолът е част от човешката култура от хилядолетия. Той е вплетен в религиозни ритуали, празници, семейни традиции, земеделие, търговия и цели национални култури.
Към момента, когато модерните държави започват да регулират психоактивните вещества, алкохолът вече е дълбоко социално установен.
Освен това историческите опити за пълна забрана показват колко трудно е да бъде премахнат продукт, който огромна част от населението желае да употребява.
Следователно обществата в голяма степен са избрали не забрана, а регулация:
възрастови ограничения,
акцизи,
лицензи,
ограничения за шофиране,
контрол на продажбата,
рекламни ограничения,
здравни предупреждения.
Алкохолът следователно не е разрешен, защото е доказано безопасен.
Той е разрешен, защото историята, културата, икономиката и политиката са го поставили в особена категория.
Един разрешен наркотик?
Това е провокативно, но не съвсем несправедливо определение.
Научно по-прецизно е да кажем:
алкохолът е легална психоактивна, токсична и зависимост-създаваща субстанция.
„Легална“ описва закона.
„Токсична“ описва действието върху организма.
„Психоактивна“ описва действието върху мозъка.
„Зависимост-създаваща“ описва едно от най-опасните ѝ свойства.
Нито една от последните три характеристики не изчезва, когато държавата постави бандерол върху бутилката.
Но милиони хора пият и не стават алкохолици
Абсолютно вярно.
Не всеки пушач получава рак на белия дроб.
Не всеки човек със затлъстяване развива диабет.
Не всеки, който шофира бързо, катастрофира.
Рисков фактор не означава гарантирана присъда.
И точно тук се намира една от най-големите логически грешки:
„На мен нищо не ми е станало“ не означава „това е полезно“.
Повечето хора, които употребяват алкохол, няма да развият тежка зависимост. Но употребата увеличава различни здравни рискове, а рискът по правило нараства с количеството.
„Дядо ми пиеше ракия всеки ден и живя до 95“
Почти всяко семейство има такъв дядо.
По-рядко разказваме за другия дядо, който е получил цироза на 58.
Това се нарича survivorship bias — грешка на оцелелия.
Виждаме човека, който е оцелял въпреки рисковия фактор, и го превръщаме в доказателство.
Но медицината не се прави чрез един дядо.
Тя сравнява стотици хиляди хора.
Истинският въпрос не е „Колко мога да изпия?“
Той е:
„Защо трябва да пия?“
За вкус?
За ритуал?
За удоволствие?
За компания?
Това са човешки причини и няма нужда да ги маскираме като медицина.
Човек може да каже:
„Пия чаша вино, защото ми харесва.“
Това поне е честно.
Но:
„Пия я за здраве“
е съвсем друго твърдение.
И то днес става все по-трудно за защита.
Алкохолът не е витамин
Никой не страда от дефицит на етанол.
Няма препоръчителна дневна потребност от ракия.
Няма заболяване, което възниква, защото човек не е изпил чашата си вино.
Човек, който цял живот не употребява алкохол, не лишава организма си от необходим хранителен компонент.
Затова медицинският съвет към човек, който не пие, не би трябвало да бъде:
„Започни — полезно е.“
Кой тогава има най-сигурна полза?
Връщаме се към началото.
Производителят има полза от продадената бутилка.
Търговецът — също.
Ресторантът — също.
Рекламната индустрия — също.
Бюджетът получава акциз.
Потребителят получава вкус, опиянение, ритуал, временно отпускане и социално преживяване — ефекти, които за него могат да имат субективна стойност.
Но не бива да ги наричаме здравна полза.
А когато към сметката добавим зависимостта, рака, чернодробните заболявания, сърдечносъдовите заболявания, травмите, катастрофите, насилието и вредите за семейството и обществото, рекламният образ става значително по-различен. СЗО свързва употребата на алкохол с повече от 200 заболявания, травми и здравни състояния.
Финал: „Наздраве за здраве“?
Може би най-успешната реклама на алкохола никога не е била създавана от рекламна агенция.
Тя се съдържа в една дума:
„Наздраве!“
Пием за здраве.
Пием при раждане.
Пием на сватба.
Пием за успех.
Пием на празник.
Пием от радост.
Пием от мъка.
И когато почти всяко значимо човешко събитие се свърже с чаша, накрая чашата започва да изглежда като естествена част от живота.
Но човешкият организъм не познава нашите ритуали.
Черният дроб не знае дали пием за здраве.
Мозъкът не знае дали чашата е вдигната на сватба.
ДНК не разбира думата „Наздраве“.
За организма съществува само молекулата:
CH₃CH₂OH.
Етанол.
Можем да му придадем култура.
Можем да му придадем традиция.
Можем да го поставим в кристална чаша.
Можем да го отлежаваме тридесет години в дъбова бъчва.
Можем да му сложим етикет за хиляда евро.
Но не можем с реклама, традиция или цена да променим биохимията му.
И може би най-честният тост би бил не:
„Пия за здраве.“
а:
„Пия, защото съм решил да пия — въпреки риска.“
Това вече не е реклама.
Това е информиран избор.
Винаги може да се намери повод
Една от най-странните особености на отношението ни към алкохола е, че за неговата употреба почти винаги може да бъде намерен повод.
А когато няма повод — можем да си го създадем.
Роди се дете — да почерпим.
Падна му пъпчето — да почерпим.
Падна му първото зъбче — да почерпим.
Тръгна на училище — да почерпим.
Завърши първи клас — да почерпим.
Хванах голям шаран — да почерпим.
Купих кола.
Продадох кола.
Получих заплата.
Получих пенсия.
Имен ден.
Рожден ден.
Сватба.
Развод.
Победа.
Загуба.
Срещнахме се.
Разделяме се.
Петък е.
В крайна сметка поводът няма особено значение.
Поводът служи на чашата, а не чашата на повода.
Така постепенно се създава култура, в която употребата на психоактивно вещество престава да изглежда като употреба на психоактивно вещество.
Тя става „почерпка“.
„Традиция“.
„Наздравица“.
„Да уважим компанията“.
„Само една“.
И именно езикът превръща нещо биологично съвсем конкретно — приемането на етанол — в социален ритуал, който почти не подлежи на въпрос.
Алкохолът и храната – традиция или добре усвоен навик?
Друг интересен механизъм е свързването на определени храни с определени алкохолни напитки.
Спагети — червено вино.
Шопска салата — ракия.
Кисели краставички — ракия.
Пържени картофи — бира.
Барбекю — бира.
Риба — бяло вино.
Десерт — ликьор.
След вечеря — коняк.
Толкова често сме виждали тези комбинации, че започваме да ги възприемаме почти като природни закони.
Но в човешката физиология няма рецептор, който да съобщава:
„При шопска салата са необходими 50 ml ракия.“
Няма ензим, който да изисква червено вино при спагетите.
Няма хранителен дефицит, който да се появява, ако към пържените картофи не изпием бира.
Това са културно изградени асоциации.
Някои са много стари.
Други са подсилвани в продължение на десетилетия от ресторанти, реклама, кино, телевизия и самите потребители.
Храната прекрасно съществува без алкохола.
Шопската салата не се нуждае от ракия.
Барбекюто не се нуждае от бира.
Спагетите не се нуждаят от вино.
Ние сме тези, които сме ги научили да вървят заедно.
А щом една асоциация може да бъде научена, тя може и да бъде разучена.
„Пийте с удоволствие и мярка“
Малко рекламни фрази звучат толкова благоприлично.
Пийте с удоволствие и мярка.
Какво точно означава това?
Колко е мярката?
50 ml?
100 ml?
Две чаши?
Половин бутилка?
Самият потребител ли решава кога мярката е премината?
А човекът, при когото вече се развива зависимост, надежден съдия ли е на собствената си „мярка“?
Думата е удобна именно защото няма универсално съдържание.
А „с удоволствие“ добавя още нещо — внушението, че пиенето естествено принадлежи към приятната страна на живота.
Получава се забележителна формула:
Употребявайте продукта ни. Само го употребявайте правилно.
Алкохолът като символ на лукс, красота и спасение
Киното и рекламата са превърнали алкохола в необикновено фотогеничен продукт.
Кристална чаша.
Кехлибарена течност.
Лед.
Камината.
Мъж в скъп костюм.
Красива жена.
Стюардеса, която поднася коняк на притеснен пътник.
И дори старият филмов образ: човекът се почувствал зле — дайте му едно питие.
Колко красиво изглежда.
Само че образована медицинска сестра няма да лекува предполагаем инфаркт с коняк.
При съмнение за остър коронарен синдром правилният път е медицинска оценка и спешна помощ, а не спиртна напитка.
Тук много ясно виждаме разликата между културния образ на алкохола и медицинската реалност.
В киното конякът може да бъде спасител.
В медицината етанолът си остава етанол.
Да научим децата си да „пият безопасно“?
Често се среща тезата:
„По-добре детето да опита вкъщи, за да се научи да пие.“
Но какво точно го учим?
Че алкохолът е необходим елемент на празника?
Че порастването означава постепенно да получиш право на чашата?
Че първата глътка е своеобразно посвещение във възрастния живот?
Може би най-сигурният начин да научим едно дете да употребява алкохол безопасно е много по-прост:
да го научим, че няма никаква необходимост да употребява алкохол.
Нито силен.
Нито слаб.
Нито „само бира“.
Нито „само шампанско“.
Нито „една глътка за празника“.
Детето трябва да знае и нещо друго:
можеш да откажеш чашата и пак да участваш в празника.
Можеш да празнуваш без алкохол.
Можеш да бъдеш весел без алкохол.
Можеш да бъдеш възрастен без алкохол.
Можеш да кажеш „Наздраве!“ с вода.
И може би точно това е урокът, който най-рядко преподаваме.
Наздравицата като малка жертва
Думата „наздраве“ е удивителна.
Пожелаваме здраве, като вдигаме чаша с вещество, което организмът трябва да обезвреди.
Има нещо почти ритуално в това противоречие.
Сякаш извършваме една малка жертва.
Не непременно видима.
Не непременно незабавна.
Но жертваме частица от безопасността си в името на празника.
При по-голяма употреба — реакциите.
Координацията.
Преценката.
Сънят.
На следващия ден — работоспособността.
При продължителна употреба рискът вече засяга черния дроб, мозъка, сърдечносъдовата система, гастроинтестиналния тракт и редица други органи и функции.
И всичко това се извършва под думата:
„Наздраве!“
В древните общества жертвата е трябвало да умилостиви боговете.
Днес понякога сякаш принасяме малка част от собственото си здраве в жертва на една модерна вяра:
че чашата ще направи празника по-истински,
компанията по-весела,
успеха по-сигурен,
мъката по-поносима,
живота по-красив.
Само че организмът не участва в тази символика.
Той просто метаболизира етанола.
Да спреш, когато вече не можеш да пиеш
Има хора, които се отказват от алкохола, когато лекарят вече им е казал:
„Не трябва.“
Черният дроб е увреден.
Кръвното налягане е високо.
Пикочната киселина е висока.
Рефлуксът се е влошил.
Триглицеридите са повишени.
Кръвната захар вече създава проблеми.
Появила се е аритмия.
Или човек най-накрая е разбрал, че чашата вече не е негов избор, а негова необходимост.
Спирането и тогава има огромен смисъл.
Никога не е излишно да намалиш вредата.
Но има още по-голям успех:
да не чакаш организмът да ти даде ултиматум.
Да не чакаш лабораторния резултат.
Да не чакаш ехографията.
Да не чакаш гастроскопията.
Да не чакаш кардиолога.
Да не чакаш зависимостта.
Да не чакаш момента, в който внезапно осъзнаеш колко много органи има човешкото тяло, защото някой от тях вече боли.
Успех е да не започнеш.
Успех е и да спреш навреме.
Не защото вече не можеш да пиеш.
А защото вече не искаш да плащаш цената.
Истинските наздравици са с вода
Водата няма реклама, достойна за тази на алкохола.
Няма отлежала вода на 30 години.
Няма „резерва“.
Няма специална бутилка, която да доказва социално положение.
Няма сложен ритуал около нея.
И въпреки това именно водата е веществото, без което човек действително не може да живее.
В нея няма етанол.
Няма ацеталдехид.
Няма опиянение.
Няма абстиненция.
Няма нужда да определяме „безопасната мярка“.
Можем да отпразнуваме раждането на детето с вода.
Първия му учебен ден — с вода.
Сватбата.
Новата работа.
Хванатия шаран.
Срещата със стар приятел.
И дори края на един труден ден.
Празникът няма да стане по-малко истински.
Защото празникът е в хората.
Не в бутилката.
Затова може би трябва да върнем истинското значение на една от най-хубавите български думи:
Наздраве.
Не „за здравето, въпреки чашата“.
А действително:
за здравето.
С вода.
Защото истинските наздравици са само с вода.
