Как да събудим собствения тестостерон след 50, 60 и 70 години

Тестисите не четат календара.

Те не знаят, че днес мъжът е навършил 50, 60 или 70 години и че според популярните представи от този момент трябва постепенно да се примири с по-малко мускули, повече корем, намалено желание и неизбежно падащ тестостерон.

Биологията е по-сложна.

Да, с възрастта средните стойности на тестостерона постепенно намаляват.

Но при здравото стареене самата възраст не е единственият и често не е най-важният фактор.

Затлъстяването, метаболитните нарушения, хроничните заболявания, сънят, лекарствата и физическата активност могат да имат огромно значение.

Това напълно променя въпроса.

Вместо:

Как да заместим тестостерона, който старостта ни е отнела?

можем първо да попитаме:

Какво пречи на организма все още да го произвежда?

Тестостеронът не се произвежда само в тестисите

Фабриката е в тестисите, но директорът е в мозъка.

Всичко започва в хипоталамуса.

Той периодично отделя GnRH – гонадотропин-освобождаващ хормон.

GnRH подава сигнал към хипофизата.

Хипофизата отделя LH.

LH достига до Лайдиговите клетки в тестисите.

И чак тогава от холестерол, чрез поредица от ензимни реакции, започва синтезът на тестостерон.

Опростено:

Хипоталамус → GnRH → хипофиза → LH → Лайдигови клетки → тестостерон

Това е оста, която искаме да „събудим“.

Изразът, разбира се, е метафора.

Няма един бутон, който да натиснем.

Но има състояния, при които цялата тази система е функционално потисната и може поне частично да възстанови дейността си, когато премахнем причината.

Точно тук се намира нашият шанс.

Първо трябва да разберем дали тестостеронът наистина е нисък

Мъжът се чувства уморен.

Не му се работи.

Либидото е намаляло.

Коремът расте.

Мускулите вече не са същите.

И веднага заключението е:

Тестостеронът ми е паднал.

Не е задължително.

Тези симптоми могат да имат много причини.

По-специфични за тестостеронов дефицит са намаленото сексуално желание, намаляването на спонтанните и сутрешните ерекции и някои други сексуални симптоми.

Умората, липсата на концентрация и намалената жизненост са много по-неспецифични.

Затова преди да „повишаваме“ тестостерона, трябва да знаем откъде тръгваме.

Общият тестостерон обикновено се изследва сутрин.

Ако стойността е ниска, тя трябва да бъде потвърдена с повторно изследване.

При необходимост могат да се изследват SHBG, свободен тестостерон, LH, FSH, пролактин и други показатели.

Това позволява да се разбере не само дали има проблем, но и къде се намира той.

Нисък тестостерон и висок LH могат да означават, че мозъкът командва тестисите усилено, но те вече не могат да отговорят достатъчно.

Нисък тестостерон и нисък или неподходящо нормален LH означават друга ситуация – командата отгоре може да бъде недостатъчна.

Във втория случай идеята за „събуждане“ на оста е особено интересна.

Коремът може да приспи оста

Мастната тъкан не е чувал, в който организмът складира излишните калории.

Тя е активен ендокринен орган.

Особено висцералната мастна тъкан около вътрешните органи участва в сложна мрежа от възпалителни сигнали, метаболитни нарушения и промени в половите хормони.

При затлъстяване адипокини, възпалителни фактори и променената хормонална среда могат да участват в потискането на хипоталамо-хипофизо-тестикуларната ос.

Получава се порочен кръг:

Повече мазнини.

По-лош метаболитен и хормонален профил.

По-малко мускулна маса и движение.

По-лесно натрупване на още мазнини.

И още по-лош метаболитен профил.

Точно поради това отслабването и промяната на начина на живот са сред първите стъпки при мъже с наднормено тегло или затлъстяване и функционално понижен тестостерон.

Най-добрият естествен „тестостеронов бустер“ може да бъде кантарът

Това вероятно няма да се хареса на производителите на добавки с огромни надписи „TESTOSTERONE BOOSTER“.

Но науката е много по-убедителна за отслабването, отколкото за повечето подобни продукти.

Загубата на излишно тегло при мъже със затлъстяване често върви заедно с повишаване на общия и свободния тестостерон.

Тук обаче не трябва да обещаваме чудеса.

Повишението невинаги е огромно.

Но отслабването не променя само една цифра в лабораторията.

То може едновременно да подобри инсулиновата чувствителност, кръвното налягане, чернодробния метаболизъм, физическата подвижност, съня и сърдечносъдовия риск.

Организмът печели на много фронтове.

След 50 – пази мускула

Около петдесетте години основната грешка често е човек да започне да се движи все по-малко, защото вече „не е на двадесет“.

Точно тогава трябва да стане обратното.

Мускулатурата е огромен метаболитен орган.

Не е необходимо човек да става културист.

Но трябва редовно да дава на организма основание да запази мускулите си.

Силовото натоварване има огромни ползи за мускулната маса и функция.

Но тук трябва да разрушим още един мит.

Фактът, че след тежка тренировка тестостеронът може временно да се повиши, не означава непременно трайно увеличение на сутрешните му стойности.

И въпреки това упражненията остават едно от най-добрите неща, които можем да направим.

Защо?

Защото целта не е да предизвикаме едночасов хормонален пик.

Целта е да запазим мускула, да намалим мастната тъкан, да подобрим чувствителността към инсулина и да поддържаме организма способен да се движи.

Това е много по-важно от това дали тестостеронът се е покачил за два часа след последната серия упражнения.

След 60 – мускулът става още по-скъп

След 60 години въпросът вече не е просто:

Колко тестостерон имам?

По-смисленият въпрос е:

Колко функционираща мускулатура ще запазя?

С напредването на възрастта загубата на мускулна маса и сила започва да се превръща в самостоятелен риск.

Тогава силовите упражнения получават ново значение.

Не заради огледалото.

Не заради бицепса.

А заради ставането от стола.

Носенето на покупки.

Изкачването на стълби.

Равновесието.

Предпазването от падания.

Способността човек да остане независим.

И тук тестостеронът е само част от една много по-голяма история.

След 70 – целта вече не е „тестостерон като на 25“

Това би било погрешна цел.

Седемдесетгодишният организъм не е повреден двадесет и пет годишен организъм.

Той е организъм с различна физиологична история.

Целта не трябва да бъде лабораторният лист да изглежда като този на млад спортист.

Целта е да запазим колкото е възможно повече функция.

Мускули.

Кости.

Подвижност.

Сексуално здраве.

Метаболитно здраве.

Мозъчна функция.

Самостоятелност.

А ако при това собственото производство на тестостерон се подобри – още по-добре.

Сънят също участва в производството

Тестостеронът има ясно изразен денонощен ритъм и сънят е свързан с нормалната работа на хормоналната ос.

Продължителното лишаване от сън може да понижи тестостерона.

Данните за по-умереното хронично недоспиване не позволяват проста формула от типа:

Спи още един час и тестостеронът ти ще се увеличи с 20 процента.

Такава математика няма.

Но организмът, който системно не спи, трудно може да се нарече оптимална среда за нормална ендокринна функция.

Особено внимание заслужава сънната апнея.

Тя е по-честа при мъже със затлъстяване и често върви заедно с дневна сънливост, метаболитни нарушения и по-ниски стойности на тестостерона.

Лечението на апнеята е важно само по себе си.

То обаче не трябва да бъде представяно като гарантиран начин за повишаване на тестостерона.

Хъркането, дневната сънливост и спирането на дишането през нощта не трябва да се лекуват с „testosterone booster“.

Трябва да се изследва сънят.

И прекаляването с тренировките може да приспи системата

Повече невинаги означава по-добре.

Умерено до високоинтензивното физическо натоварване може временно да стимулира тестостерона.

Но продължителното тежко натоварване, особено ако е съчетано с недостатъчно хранене и възстановяване, може да доведе до обратния ефект.

Още по-ясно се вижда това при относителния енергиен дефицит.

Ако човек харчи огромно количество енергия чрез тренировки, но системно не приема достатъчно енергия с храната, организмът започва да икономисва.

Репродуктивната система не е жизненоважна за оцеляването през следващите 24 часа.

Затова тя може да бъде потисната.

Следователно правилната стратегия не е:

Глад плюс изтощителни тренировки.

По-разумната стратегия е:

Постепенно намаляване на мазнините плюс запазване на мускулатурата плюс достатъчно възстановяване.

А мазнините в храната?

Тестостеронът е стероиден хормон.

Изходната молекула за синтеза му е холестеролът.

От това обаче не следва, че колкото повече мазнини или холестерол изяждаме, толкова повече тестостерон ще произведем.

Организмът не работи като казан, в който сипваме холестерол отгоре и отдолу изтича тестостерон.

По-важно е храненето да бъде достатъчно и балансирано, без хроничен тежък енергиен дефицит.

При възрастния мъж има още една причина да не се преследват екстремни диети.

Когато отслабването е прекалено агресивно, може да бъде загубена и ценна мускулна маса.

Да намалим корема, като едновременно унищожим мускулатурата, би било лоша сделка.

Цинкът – необходим, но не магически

Цинкът действително участва в нормалната репродуктивна и ендокринна функция.

Недостигът на цинк може да бъде свързан с нарушения в хормоналната система.

Ако има истински дефицит, неговото коригиране е разумно.

Но това не означава:

Повече цинк → повече тестостерон.

Коригирането на дефицит не е същото като свръхдозирането.

Ако няма дефицит, няма основание да очакваме, че големи количества цинк ще превърнат седемдесетгодишния мъж в двадесетгодишен.

Витамин D – връзката не означава непременно причинност

Ниският витамин D често се среща заедно с нисък тестостерон.

Лесно е да заключим:

Ще вземем витамин D и тестостеронът ще се качи.

Но клиничните проучвания не показват убедително, че даването на витамин D само по себе си повишава значимо тестостерона при всички мъже.

Истинският дефицит на витамин D трябва да бъде коригиран.

Просто не трябва да превръщаме витамин D в хормонален афродизиак.

Алкохолът – лош начин за „стимулиране“

Малки количества алкохол могат временно да повлияят различни хормони в различни посоки.

Това понякога създава подвеждащи заглавия.

Но при хроничната прекомерна употреба картината е значително по-неблагоприятна.

Алкохолът може да влияе върху тестисите, черния дроб и различни нива на хипоталамо-хипофизо-гонадната ос.

При прекомерна хронична употреба се наблюдават нарушения в половите хормони и репродуктивната функция.

Следователно чашата алкохол не е лекарство за тестостерона.

Лекарствата също трябва да бъдат заподозрени

Понякога човек търси добавка, за да „повиши тестостерона“, докато едновременно приема медикамент, който може да потиска хормоналната ос.

Особено значение могат да имат например хроничната употреба на опиоиди и продължителното лечение с определени кортикостероиди.

Това не означава човек сам да спира предписаните лекарства.

Означава лекарят да види цялата картина.

Преди да лекуваме ниския тестостерон, трябва да потърсим причината.

А пчелното млечице?

Тук историята става особено интересна.

Пчелното млечице не е тестостерон.

Не е и лекарство за хипогонадизъм.

Но има малко човешко рандомизирано двойно-сляпо плацебо-контролирано проучване, което заслужава внимание.

В него 61 здрави доброволци на възраст между 42 и 83 години получават в продължение на шест месеца 3 g пчелно млечице дневно или плацебо.

Сред наблюдаваните биохимични промени авторите установяват статистически значима разлика в промяната на тестостерона между групите и обсъждат възможно влияние върху метаболизма на DHEA-S към тестостерон.

Това е интересен научен сигнал.

Но точно толкова.

Едно малко проучване не доказва, че пчелното млечице „повишава тестостерона“ при възрастните мъже.

Още по-малко доказва, че лекува хипогонадизъм.

Тук науката трябва да върви пред рекламата.

И може би именно затова темата заслужава още изследвания.

Натурално пчелно млечице 20 г можете да намерите в магазина на BhBp.bg

А пчелният прашец?

Пчелният прашец доставя белтъчини, аминокиселини, липиди, минерали и множество други вещества.

Това го прави интересна комплексна естествена храна.

Но към момента няма достатъчно качествени клинични данни при хора, за да го наречем средство за повишаване на тестостерона.

Възможно е един добре хранен, физически активен организъм да функционира по-добре от недохранен организъм.

Това обаче е много различно твърдение от:

Прашецът вдига тестостерона.

Не знаем дали го прави.

И е по-добре да кажем „не знаем“, отколкото да измислим удобен отговор.

Има една важна разлика между собствен и внесен тестостерон

Ако целта е да накараме организма да произвежда собствен тестостерон, трябва да разбираме един парадокс.

Приемането на тестостерон отвън може ефективно да повиши концентрацията му в кръвта.

Но едновременно с това мозъкът вижда високото ниво и намалява собствената команда.

GnRH намалява.

LH намалява.

FSH намалява.

Собственото производство в тестисите се потиска.

Затова тестостероновата заместителна терапия не „събужда“ собственото производство.

Тя замества липсващия хормон.

Това може да бъде напълно правилното лечение при доказан хипогонадизъм.

Но е различна стратегия.

Именно поради потискането на LH и FSH външният тестостерон може да намали и сперматогенезата.

Можем ли медицински да стимулираме собствената система?

Да.

При определени заболявания съществуват медицински подходи, които въздействат върху хипофизата или тестисите вместо просто да внесат готов тестостерон.

Например гонадотропините могат да стимулират тестикуларната функция при някои форми на вторичен хипогонадизъм.

Те имат особено значение, когато запазването или възстановяването на фертилитета е важно.

Но тук вече говорим за ендокринология и андрология, а не за домашна профилактика.

Причината трябва да бъде установена преди лечението.

Какво всъщност можем да „събудим“?

Вероятно не младостта.

И това не трябва да бъде целта.

Но можем да премахнем част от спирачките.

Да намалим висцералната мастна тъкан.

Да запазим мускулатурата.

Да се движим.

Да не гладуваме до изтощение.

Да спим достатъчно.

Да търсим сънна апнея, когато има основания.

Да коригираме действителните хранителни дефицити.

Да ограничим хроничната прекомерна употреба на алкохол.

Да прегледаме лекарствата, които могат да влияят върху оста.

Да лекуваме диабета, метаболитните нарушения и другите заболявания.

И чак тогава да видим какво е останало от проблема.

50, 60 и 70 не са три диагнози

Това може би е най-важното.

Няма „тестостерон на петдесетгодишния“.

Няма „тестостерон на шестдесетгодишния“.

Няма и неизбежен „дефицит на седемдесетгодишния“.

Има конкретен човек.

С конкретна мастна тъкан.

С конкретни мускули.

С конкретен сън.

С конкретни заболявания.

С конкретни лекарства.

С конкретни тестиси.

С конкретна хипофиза.

И с конкретни лабораторни стойности.

Самата възраст не е диагноза.

Тестостеронът може би не е заспал. Може би просто е затиснат.

От корема.

От обездвижването.

От хроничното заболяване.

От недоспиването.

От алкохола.

От медикамент.

От прекомерна диета.

От комбинация между няколко от тях.

Понякога, когато махнем част от тези тежести, собствената система започва да работи по-добре.

Понякога няма да започне.

Защото има действително органично увреждане и тогава медицинското лечение е необходимо.

Мъдростта не е да откажем тестостерона като лекарство.

Нито да го превърнем в еликсир на младостта.

Мъдростта е първо да разберем защо е нисък.

И чак след това да решим дали трябва да го събудим, да премахнем това, което го потиска, или действително да го заместим.

На 50 години целта не е да останем на 30.

На 60 – не е да станем на 40.

На 70 – не е лабораторията да ни обяви за млади.

Целта е друга:

Да запазим възможно най-дълго организма способен да произвежда, да се движи, да се възстановява и да живее пълноценно.

И ако собственото производство на тестостерон може да бъде запазено – нека първо дадем на организма възможност да го направи сам.

Статията има информационен характер. Симптомите на тестостеронов дефицит имат много възможни причини. Диагнозата хипогонадизъм не трябва да се поставя само по симптоми или по единично лабораторно изследване, а хормонално лечение не трябва да се започва без медицинска оценка.

Съкращения:

• GnRH — Gonadotropin-Releasing Hormone — гонадотропин-освобождаващ хормон. Произвежда се в хипоталамуса и стимулира хипофизата да отделя LH и FSH.
• LH — Luteinizing Hormone — лутеинизиращ хормон. При мъжа стимулира Лайдиговите клетки в тестисите да произвеждат тестостерон.
• FSH — Follicle-Stimulating Hormone — фоликулостимулиращ хормон. При мъжа има основна роля за нормалната сперматогенеза и действа главно върху Сертолиевите клетки.
• DHT — Dihydrotestosterone — дихидротестостерон. Получава се от тестостерона чрез ензима 5α-редуктаза и е мощен андроген.
• SHBG — Sex Hormone-Binding Globulin — глобулин, свързващ половите хормони. Това е белтък в кръвта, който свързва тестостерон и други полови хормони и влияе върху количеството свободен, биологично достъпен тестостерон.
• PSA — Prostate-Specific Antigen — простатно-специфичен антиген. Белтък, произвеждан основно от простатната жлеза; концентрацията му в кръвта се използва при оценка и проследяване на състоянието на простатата.
• DHEA-S — Dehydroepiandrosterone Sulfate — дехидроепиандростерон сулфат. Стероиден хормонален прекурсор, произвеждан предимно от надбъбречните жлези; може да участва като изходно вещество за синтез на други стероидни хормони.
• TRAVERSE — Testosterone Replacement Therapy for Assessment of Long-term Vascular Events and Efficacy ResponSE in Hypogonadal Men — името на голямото клинично проучване за заместителната терапия с тестостерон при мъже с хипогонадизъм и сърдечносъдов риск. То не е хормон или лабораторен показател, а акроним на името на проучването.