Трудно е да се каже дали пчеларят е част от пчелина, или пчелинът постепенно става част от самия пчелар.
Те са като скачени съдове. Когато времето е топло, пашата е силна и кошерите звънят от живот, пее и пчеларското сърце. Когато пчелите боледуват, гладуват, тровят се или загиват, боледува и човекът, който стои зад тях.
За болестите по пчелите са написани учебници. Има ветеринарна медицина, паразитология, микробиология, вирусология, токсикология.
За болестите по пчеларите се говори значително по-малко.
А всъщност техните етиологични и патогенетични фактори са толкова характерни, че условно бихме могли да говорим за своеобразна медицина на пчеларството. Не като официално обособена медицинска специалност, а като ясно различим комплекс от професионални, механични, алергологични, токсикологични, дерматологични, сърдечно-съдови, неврологични, психосоциални и възрастови проблеми.
Пчеларят е изложен едновременно на тежък физически труд, ужилвания, алергени, дим, химични вещества, слънце, жега, обезводняване, прах, плесени, остри инструменти и огън. Към тях се прибавят пушенето, алкохолът, недоспиването, сезонното претоварване и една особена професионална култура, в която пренебрегването на собственото тяло понякога неправилно се приема за доказателство за сила и професионализъм.
Това писание е за пчелите.
Но е и за човека, който се грижи за тях.
Целта му не е да плаши младия пчелар.
Целта е той да знае днес това, което иначе животът може болезнено да му обясни след двадесет, тридесет или четиридесет години.
ПЧЕЛАРЯТ НЕ СЕ РАЖДА НА 50 ГОДИНИ
Пчеларството често е семейно занимание.
Детето първо гледа.
После подава рамкоповдигача.
После носи капака.
После празен магазин.
После чува:
„Хвани и ти от другата страна.“
И постепенно започва да извършва съвсем истински пчеларски труд.
Тук съществува особен педиатричен проблем на пчеларството.
Детският организъм не е просто по-малко копие на възрастния.
Костите растат.
Съществуват растежни зони.
Мускулите, сухожилията и нервната система се развиват.
Координацията се усъвършенства.
Пропорциите на тялото се променят.
Детето може сравнително бързо да увеличи силата си и да остане с впечатлението:
„Щом мога да го вдигна, значи е безопасно.“
Това не е задължително вярно.
Мускулите могат да произведат сила, която останалите структури трябва да предадат и понесат — сухожилия, залавни места, кости, стави и гръбначен стълб.
Правилно организираните силови упражнения при деца и юноши могат да бъдат полезни.
Това обаче няма нищо общо със случайното:
„Вдигни тенекията.“
„Хвани магазина.“
„Качи кошера.“
Товарът не става по-лек, защото го вдига дете.
СУПЕРПЧЕЛАРЯТ
За младия пчелар старият често е суперпчелар.
Човекът, който всичко е виждал.
Който познава времето.
Знае пашите.
Разбира какво става в кошера още по звука.
Може с една ръка да извади пита, да намери майката и междувременно да обясни как преди четиридесет години „всичко е било различно“.
Такъв човек е безценен учител.
Но младият не копира само знанията му.
Копира и навиците.
Как вдига.
Как пуши.
Как се отнася към ужилванията.
Колко вода пие.
Почива ли.
Как приема болката.
Какво прави след работа.
Старият казва:
„Аз цял живот сам съм вдигал пълните магазини.“
Младият може да чуе:
„Истинският пчелар трябва да вдига пълните магазини сам.“
Старият казва:
„Мен пчелите са ме жилили хиляди пъти.“
Младият може да чуе:
„Ужилването не е опасно.“
Старият казва:
„Каква вода? Като свършим!“
И младият започва да се гордее, че и той може да издържи.
Така заедно с пчеларското знание могат да се наследяват и вредни навици.
Опитът на стария пчелар трябва да бъде наследен. Уврежданията му — не.
КОГАТО ЗДРАВОСЛОВНОТО ПОВЕДЕНИЕ СТАНЕ ПОВОД ЗА ПОДИГРАВКА
Младият пчелар не иска да бъде жилен.
Иска було.
Иска ръкавици.
Жаден е и иска да пие вода.
Иска да отиде до тоалетната.
Уморил се е.
Не иска сам да вдигне прекалено тежък корпус.
И понякога точно тогава започва възпитанието в обратна посока:
„Какъв пчелар ще ставаш ти?“
„Разглезен си.“
„От една пчела ли те е страх?“
„Пак ли вода?“
„Не можеш ли още малко да издържиш?“
Младият човек е поставен пред избор:
да слуша собственото си тяло или да заслужи одобрението на по-старите.
Постепенно болката може да започне да означава сила.
Жаждата — издръжливост.
Ужилването — смелост.
Тежкият товар — мъжество.
Почивката — мързел.
Това няма нищо общо с професионалното майсторство.
Най-опасният урок понякога не е:
„Направи това.“
А:
„Не обръщай внимание на това, което ти казва тялото.“
БОЛЕСТТА НА СИЛНИЯ ПЧЕЛАР
Пчеларството тежи.
Буквално.
Тенекия с мед — 23–25 килограма.
Магазин с мед — десетки килограми.
Корпус.
Кошер.
Чувал със захар.
Бидон със сироп.
Камък за капака.
Центрофуга.
Восък.
Прашец.
Стойки.
Строителни материали.
Акумулатори.
И тези товари рядко се вдигат само веднъж.
Една тенекия може да бъде:
вдигната от земята;
поставена на кантар;
свалена;
качена в автомобил;
свалена от автомобила;
внесена в склад;
преместена отново.
Един магазин се сваля от кошера, поставя се на земята, премества се, качва се, сваля се, носи се до центрофугата и след това преминава част от пътя обратно.
Затова истинският въпрос не е:
„Колко тежи магазинът?“
А:
Колко тежи × колко пъти го вдигам × откъде го вдигам × колко далеч е от тялото × колко се навеждам × колко се усуквам × колко съм уморен?
Това е истинската механична цена.
„ЩОМ МОГА ДА ГО ВДИГНА, ЗНАЧИ МОГА ДА ГО ВДИГАМ“
Една от най-опасните заблуди.
Мускулът е двигател.
Но двигателят не е цялата машина.
Мускулът произвежда сила.
Сухожилието трябва да я предаде.
Костта трябва да я понесе.
Ставата трябва да я направлява.
Гръбначният стълб трябва да стабилизира тялото.
Коленете трябва да разгънат краката.
Тазобедрените стави трябва да разгънат и стабилизират тялото.
Глезените трябва едновременно да носят и да пазят равновесието.
Затова:
„Мускулите ми могат“ не означава „целият ми организъм може безопасно“.
КАКВО СТАВА ВЪТРЕ ПРИ ТЕЖКО ВДИГАНЕ
При голямо усилие човек често инстинктивно:
поема въздух;
затваря глотиса;
стяга коремната мускулатура;
фиксира диафрагмата;
напъва.
Това е свързано с маневрата на Валсалва.
Повишава се налягането в гръдния кош и коремната кухина и торсът временно става по-стабилна конструкция.
Полезно за вдигането.
Но физиологично съвсем не е безразлично.
Променя се венозното връщане към сърцето.
Променят се артериалното налягане и сърдечната работа.
При екстремни усилия могат да възникнат много високи краткотрайни пикове на артериалното налягане.
Това не означава:
„Вдигни тенекия и ще получиш инфаркт.“
Означава:
човек невинаги знае къде е неговото предварително съществуващо слабо място.
Артериална хипертония.
Съдова патология.
Аневризматично разширение.
Слабост на коремната стена.
Хиатална предразположеност.
Очни заболявания.
Тежкият товар може да бъде провокацията, която разкрива проблема.
КОРЕМЪТ НЕ Е СТОМАНЕНА КУТИЯ
Коремната кухина е затворена от мускули, фасции, диафрагма и тазово дъно.
Но има естествени проходи и области с различна механична устойчивост.
Хранопроводът преминава през диафрагмата.
Съществуват ингвинални канали.
Пъпна област.
Linea alba.
При силното напъване вътрекоремното налягане се повишава и действа върху тези структури.
Не всяка херния се създава от едно тежко вдигане.
Често съществува вродена или придобита предразположеност.
Но повтарящото се силно натоварване може да направи съществуващата слабост видима, симптоматична или по-голяма.
А при някои хернии са възможни инкарцерация и други тежки усложнения.
ОКОТО СЪЩО УЧАСТВА ВЪВ ВДИГАНЕТО
Пчеларят вдига с ръце.
Но организмът работи като едно цяло.
При силно напъване се променят венозните налягания в главата и условията в окото.
Описана е т.нар. Valsalva retinopathy — ретинален или преретинален кръвоизлив след силно напъване.
Не трябва всяко отлепване на ретината или стъкловидното тяло да се обяснява с тежко вдигане.
Но при миопия, дегенеративни периферни промени на ретината и друга очна предразположеност екстремното усилие не е без значение.
Отново същата закономерност:
мускулът казва „мога“. Слабото място невинаги предупреждава.
ПЧЕЛАРЯТ С ГОДИНИТЕ СТАВА ПО-НИСЪК
Погледнете стари пчелари.
Някои сякаш постепенно се приближават към земята, тревата и цветята.
Това не е само художествен образ.
Човек действително може да губи ръст с напредването на възрастта.
Причините са няколко.
Една от най-важните е намаляването на височината на междупрешленните дискове.
Друга е промяната на стойката и увеличаването на гръдната кифоза.
Трета възможна причина са остеопоротичните компресионни изменения на телата на прешлените.
Често тези процеси се наслагват един върху друг.
МЕЖДУПРЕШЛЕННИЯТ ДИСК — ЕДНА ЖИВА ХИДРАВЛИЧНА ВЪЗГЛАВНИЦА
Между телата на съседните прешлени се намират междупрешленните дискове.
Всеки диск има сложна структура.
В центъра е nucleus pulposus — пулпозното ядро.
Около него е annulus fibrosus — фиброзният пръстен.
Здравият млад диск съдържа значително количество вода.
Неговият матрикс е богат на протеогликани, които привличат и задържат вода.
Това позволява на диска да работи като своеобразна хидравлична възглавница.
Когато стоим, ходим, носим или вдигаме, дискът се компресира.
Част от течността се измества.
При разтоварване — особено през нощта в легнало положение — част от течността отново се връща.
Затова човек обикновено е малко по-висок сутрин, отколкото вечер.
Това е нормален, обратим процес.
С възрастта обаче се развива нещо различно.
ДИСКЪТ „ИЗСЪХВА“, НО НЕ ЗАЩОТО ПЧЕЛАРЯТ Е ЗАБРАВИЛ ДА ИЗПИЕ ЧАША ВОДА
С напредването на възрастта се променя химичният състав на дисковия матрикс.
Намалява способността му да задържа вода.
Пулпозното ядро постепенно губи част от гелообразните си свойства и става по-фиброзно.
Дискът губи част от своята еластичност и височина.
Това често се нарича дехидратация на диска.
Важно е терминът да не бъде разбран неправилно.
Това не означава просто:
„Човекът не пие достатъчно вода и дисковете му изсъхват.“
Общата дехидратация на организма несъмнено има своите неблагоприятни ефекти, но хроничното дегенеративно обезводняване на диска е преди всичко резултат от промени в неговата структура и матрикс.
Не можем да възстановим дегенерирал диск просто като изпием няколко литра вода.
КАКВО ОБЩО ИМА ПЧЕЛАРСКИЯТ ТРУД
Дегенерацията на междупрешленните дискове не е заболяване с една-единствена причина.
Имат значение:
възрастта;
наследствеността;
биологията на дисковата тъкан;
предишни травми;
тютюнът;
телесната маса;
начинът на живот;
механичното натоварване.
Не е правилно да кажем:
„Пълните магазини причиняват дискова дегенерация.“
Но също не е разумно да пренебрегнем десетилетията повторяем тежък физически труд.
Особено когато товарът се вдига:
от земята;
при наведен кръст;
с товара далече от тялото;
при едновременно завъртане;
върху неравен терен;
при умора;
десетки пъти дневно;
година след година.
Еднократното натоварване и тридесетгодишната професионална експозиция не са едно и също.
КОГАТО ДИСКЪТ СЕ СНИЖИ, СЕ ПРОМЕНЯ ЦЯЛАТА МЕХАНИКА
Намаляването на височината на диска не е само въпрос на сантиметри от ръста.
Двата съседни прешлена се приближават.
Разпределението на силите в сегмента се променя.
Натоварването върху малките фасетни стави може да нарасне.
Връзковият апарат работи при различни механични условия.
Дискът може да започне да изпъква периферно.
Промените в един елемент започват да влияят върху останалите.
Гръбначният двигателен сегмент е система.
Дискът не боледува изолиран.
„ШИПОВЕТЕ“ ПО ПРЕШЛЕНИТЕ
Хората често казват:
„Имам шипове.“
Медицинското наименование е остеофити.
Това са костни разраствания, които могат да се появят по краищата на прешленните тела и в други ставни области като част от дегенеративния процес.
Не трябва да си ги представяме като истински остри пирони, които изведнъж са израснали.
Те са част от костното ремоделиране в условията на променена механика, дегенерация и нестабилност.
Организмът сякаш се опитва да увеличи опорната площ и да стабилизира участъка.
Но тази адаптация има цена.
Остеофитите могат да участват в стесняването на пространствата, през които преминават нервни структури.
МЕЖДУПРЕШЛЕННИТЕ ОТВОРИ И НЕРВНИТЕ КОРЕНЧЕТА
От гръбначния мозък излизат нервни коренчета.
Те напускат гръбначния канал през отвори между съседните прешлени — междупрешленни отвори, foramina intervertebralia.
Когато дискът губи височина, геометрията на този отвор се променя.
Ако към това се добавят:
дисково изпъкване;
остеофити;
артрозни промени във фасетните стави;
удебеляване на околните структури,
пространството може да се стесни.
Това се нарича фораминална стеноза.
Нервното коренче може да бъде раздразнено или притиснато.
Тогава болката вече не е само „болка в кръста“.
Може да се разпространява по хода на нерва.
Възможни са:
парене;
мравучкане;
изтръпване;
промяна на чувствителността;
болка по крака или ръката;
а при по-тежко засягане — намаляване на мускулната сила.
Това е част от радикулерната симптоматика.
Важно е обаче да се знае, че образът на рентгенографията или магнитния резонанс и оплакванията невинаги вървят ръка за ръка.
Човек може да има значителни дегенеративни изменения и малко симптоми.
Друг може да има сравнително скромна образна находка и силна болка.
Лекува се човекът, а не снимката.
ДИСКОПАТИЯ, ПРОТРУЗИЯ И ДИСКОВА ХЕРНИЯ
Тези думи често се използват като синоними, но не са напълно еднакви.
Дископатия е широко понятие за патологични или дегенеративни промени на междупрешленния диск.
При дегенерацията фиброзният пръстен може да губи част от нормалната си организация и здравина.
Могат да се появят фисури.
Дискът може да започне да изпъква.
При определена морфология говорим за протрузия.
При по-изразено локализирано изместване на дисков материал говорим за дискова херния, която има различни морфологични форми.
Самата дискова херния също не означава автоматично болка.
Проблемът възниква особено когато дисковият материал:
механично притиска нервно коренче;
предизвиква локален възпалителен отговор;
или се съчетават и двата механизма.
Тогава може да се развие радикулопатия.
ИЗВЕДНЪЖ НЕ МОЖЕШ ДА СЕ НАВЕДЕШ КЪМ КОШЕРА
Тук гръбначният проблем започва пряко да променя пчеларството.
Преди човекът:
се навежда;
изважда рамката;
вдига магазина;
носи тенекията.
После движенията постепенно стават ограничени.
Не защото пчеларят е станал мързелив.
А защото организмът започва да избягва движенията, които причиняват болка.
Човекът започва да пази кръста.
Да не се завърта.
Да не кляка.
Да не вдига.
Постепенно свободата на движение намалява.
А когато човек се движи по-малко, започва друг проблем.
САРКОПЕНИЯ — КОГАТО МУСКУЛЪТ СЪЩО ОСТАРЯВА
Саркопенията е прогресивно намаляване на мускулната сила, мускулната маса и физическата функционалност, най-често свързано с напредването на възрастта.
Особено важно е:
саркопения не означава просто „по-малки мускули“.
За човека много по-важно е, че намалява способността тези мускули да вършат работа.
Старият пчелар може да изглежда почти както преди, но:
по-трудно се изправя от клекнало положение;
по-трудно качва стъпалото на ремаркето;
по-бързо се уморява;
по-трудно удържа пълен магазин;
по-бавно възстановява равновесието при залитане;
реакцията му при подхлъзване е по-бавна;
захватът отслабва.
Това има огромно значение в пчелина.
ЗАЩО ВЪЗНИКВА САРКОПЕНИЯТА
Причините са много и често действат едновременно.
Стареене на самата мускулна тъкан
С възрастта намалява броят и качеството на определени мускулни влакна.
Променя се способността им да произвеждат сила.
В мускулатурата може да се увеличава количеството мастна и съединителна тъкан.
Тоест един килограм „мускулна област“ при възрастния човек невинаги има качеството на същия килограм мускул при младия.
Промени в нервната система
Мускулът не се съкращава сам.
Той получава команда по нервите.
С напредването на възрастта могат да се губят моторни неврони и моторни единици.
Оцелелите нервни клетки частично компенсират това, но нервно-мускулната система постепенно става по-малко ефективна.
По-малко движение
Болка в коляното.
Болка в кръста.
Страх от падане.
Операция.
Дълго боледуване.
Човек започва да се движи по-малко.
Но мускулът се поддържа чрез употреба.
Получава се порочен кръг:
болка → по-малко движение → загуба на сила → още по-трудно движение → още по-малко движение.
Недостатъчно хранене
Мускулът има нужда от белтък и енергия.
При възрастни хора апетитът понякога намалява.
Храненето става еднообразно.
Съществува и т.нар. анаболна резистентност — мускулът реагира по-слабо на същото количество белтък и физическо натоварване, отколкото при млад човек.
Хронични заболявания
Сърдечна недостатъчност.
Хронични белодробни заболявания.
Бъбречни заболявания.
Диабет.
Онкологични заболявания.
Хронично възпаление.
Продължителното боледуване може значително да ускори загубата на мускулатура.
Затова съществува чисто възрастова саркопения, но може да има и вторична саркопения, подпомогната от заболяване, обездвижване или недохранване.
ПЧЕЛАРЯТ МОЖЕ ДА РАБОТИ МНОГО И ПАК ДА ИМА САРКОПЕНИЯ
На пръв поглед това изглежда парадоксално.
„Каква саркопения? Аз цял живот работя!“
Физическият труд действително подпомага запазването на мускулатурата.
Но той не отменя биологията на стареенето.
Освен това пчеларската активност често е силно сезонна.
През пролетта и лятото натоварването може да бъде огромно.
През останалата част от годината — значително по-малко.
И още нещо:
тежката работа не е задължително добре балансирана тренировка.
Пчеларят може хиляди пъти да натоварва едни и същи движения, но да има слабост в други мускулни групи.
Особено важни с възрастта са:
силата на бедрата и седалището;
разгъвачите на гърба;
стабилността на туловището;
мускулите, които поддържат равновесието;
силата на захвата.
САРКОПЕНИЯ + АРТРОЗА + БОЛКА = ОЩЕ ПО-МАЛКО ДВИЖЕНИЕ
Тези процеси рядко съществуват поотделно.
Боли коляното.
Човек спира да кляка.
Отслабват бедрените мускули.
Коляното става още по-нестабилно.
Боли кръстът.
Пчеларят започва да избягва движенията.
Отслабват мускулите, които стабилизират гръбначния стълб.
Човекът постепенно губи физически резерв.
Това може да не се забележи в ежедневието.
Но внезапно трябва да хване падащ корпус.
Да се задържи на наклон.
Да слезе от ремарке.
Да пренесе тежък товар по неравна земя.
Точно тогава липсата на резерв се проявява.
САРКОПЕНИЯТА И ПАДАНИЯТА
Един млад човек залита.
За части от секундата мускулите реагират.
Прави крачка.
Хваща се.
Възстановява равновесието.
При възрастния пчелар същото събитие може да протече по различен начин.
Реакцията е малко по-бавна.
Мускулната сила е по-малка.
Балансът е по-несигурен.
Зрението може да е по-слабо.
Към това добавяме:
неравен терен;
трева;
кал;
маркуч;
камък;
стъпало;
ремарке;
тежък предмет в ръцете.
Рискът от падане се увеличава.
А последствията при възрастен човек могат да бъдат значително по-тежки.
РАЗШИРЕНИ ВЕНИ — КОГАТО ПЧЕЛАРЯТ СТОИ, А КРЪВТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЧВА НАГОРЕ
Пчеларят прекарва много време прав.
Пред един кошер.
После пред следващия.
Вади рамка.
Оглежда я.
Връща я.
Отново стои.
Понякога с часове.
Кръвта от краката обаче трябва непрекъснато да се връща нагоре — срещу земното притегляне.
За това помагат венозните клапи и мускулите на подбедриците. При ходене съкращаването на прасците притиска дълбоките вени и подпомага движението на кръвта към сърцето. Тази система често се нарича мускулно-венозна помпа на прасеца.
При продължително стоене на едно място тя работи значително по-неефективно.
Ако венозните клапи започнат да пропускат, част от кръвта се връща обратно надолу. Получава се венозен рефлукс.
Налягането във вените на краката се увеличава.
Вените се разширяват.
Клапните платна се отдалечават още повече едно от друго.
Рефлуксът се увеличава.
Така може да възникне порочен кръг:
венозен рефлукс → повишено венозно налягане → разширяване на вената → още по-лошо затваряне на клапите → още по-голям рефлукс.
В началото човек може да забележи само изпъкнали и нагънати вени.
После могат да се появят:
тежест в краката;
умора;
болка или напрежение;
сърбеж;
вечерен оток около глезените;
нощни крампи.
При напреднала хронична венозна недостатъчност могат да се развият промени в кожата около глезените — кафеникава пигментация, венозна екзема, уплътняване на подкожните тъкани и трудно зарастващи венозни язви.
Разширена вена може да кърви.
Може да възникне и повърхностна венозна тромбоза — болезнена, твърда и възпалена вена.
Дълбоката венозна тромбоза е различно и потенциално значително по-опасно заболяване и не бива всяка варикозна вена да се смесва с нея.
За пчеларя рискът не се определя само от професията.
Значение имат и:
възрастта;
наследствената предразположеност;
телесното тегло;
предишна венозна тромбоза;
продължителното стоене или седене;
индивидуалното състояние на венозната система.
Пчеларството може да добави към тази комбинация много часове статично стоене на крака.
И тук профилактиката е почти безплатна.
Не стой неподвижно, когато няма причина.
Направи няколко крачки.
Повдигни се няколко пъти на пръсти.
Раздвижи глезените.
Редувай стоенето с движение.
При почивка, когато е възможно, седни и постави краката малко по-високо.
Поддържай нормално телесно тегло.
А при вече изразени разширени вени, постоянен оток, болка, кожни промени или рана около глезена — потърси лекарска оценка, а не чакай „да мине“.
Компресионните чорапи също могат да бъдат полезни при определени венозни проблеми, но видът и степента на компресия трябва да бъдат съобразени със състоянието на човека.
Пчеларят трябва да помни нещо много просто:
краката не са само стойката, върху която се носи пчеларят. Те са част от неговата кръвоносна система.
САРКОПЕНИЯ И ОСТЕОПОРОЗА — ОПАСНА КОМБИНАЦИЯ
Остеопорозата означава намалена костна здравина.
Саркопенията — намалена мускулна сила и функция.
Когато съществуват едновременно:
човек по-лесно пада;
костта по-лесно се чупи.
Така рискът се умножава.
Особено опасни са фрактурите на бедрената шийка и компресионните прешленни фрактури.
КОГАТО НЕ ДИСКЪТ, А САМИЯТ ПРЕШЛЕН СТАВА ПО-НИСЪК
Загубата на ръст с възрастта не се дължи само на дисковете.
При остеопороза телата на прешлените могат да получат компресионни фрактури.
Те невинаги изглеждат като класическа травма:
паднах → счупих прешлен.
Понякога отслабен прешлен постепенно се деформира или колабира след сравнително малко натоварване.
Може да стане клиновиден.
Предната му част губи височина.
Ако това се случи с няколко прешлена, гръдната кифоза се увеличава.
Човек става по-приведен.
И действително по-нисък.
Понякога компресионните прешленни фрактури протичат с болка.
Друг път могат да останат недиагностицирани дълго време.
Затова значителната загуба на ръст при възрастен човек не трябва автоматично да бъде приемана за:
„Е, от годините е.“
Понякога тя заслужава медицинско изясняване.
ЗАЩО ВЪЗРАСТНИЯТ ЧОВЕК СЕ НАВЕЖДА НАПРЕД
Приведената стойка има много възможни причини.
Дегенерацията на дисковете.
Промените във фасетните стави.
Остеопорозата.
Клиновидните деформации на прешлените.
Болката.
Саркопенията.
Отслабването на мускулите, които разгъват гръбначния стълб.
Постепенно се увеличава гръдната кифоза.
Главата и раменете се изместват напред.
За да не падне, организмът трябва постоянно да компенсира новото положение на центъра на тежестта.
Това само по себе си увеличава мускулната работа и умората.
Получава се още един порочен кръг.
Боли → навеждам се → механиката се променя → мускулите работят при по-неблагоприятни условия → уморявам се → навеждам се още повече.
ПЧЕЛАРЯТ ОСТАРЯВА. КОШЕРЪТ — НЕ.
Това е един от основните геронтологични проблеми на пчеларството.
Когато пчеларят е на 30 години, пълният магазин тежи например 25 килограма.
Когато стане на 70, магазинът отново тежи приблизително 25 килограма.
Но пчеларят не е същият.
Мускулната сила може да е намаляла.
Реакциите са по-бавни.
Ставите са променени.
Дисковете са загубили част от височината си.
Може да има остеофити.
Стеноза.
Остеопороза.
Саркопения.
По-лошо равновесие.
По-слабо зрение.
По-малък сърдечно-съдов резерв.
Затова организацията на пчелина трябва да остарява заедно с пчеларя.
По-малки корпуси.
По-малки товари.
Колички.
Ръчни и електрически подемници.
Рампи.
Помощник.
Добро разположение на склада.
Минимално носене.
Механизацията не е признание за слабост.
Тя е признание за разум.
ПОДВИЖНОТО ПЧЕЛАРСТВО — ПАШАТА СЕ МЕСТИ, ТЕЖЕСТТА СЪЩО
Подвижното пчеларство изглежда икономически привлекателно.
Акация.
Липа.
Слънчоглед.
Още мед.
Но физиологичната сметка изглежда по друг начин:
вдигни;
носи;
качи;
укрепи;
свали;
подреди;
след няколко седмици — отново.
При десетки или стотици семейства тези движения се умножават.
Младият пчелар смята:
колко километра;
колко гориво;
каква паша;
какъв добив.
По-рядко пресмята:
колко тона общ товар ще преминат през ръцете, коленете и гръбначния му стълб за един сезон.
Механизацията не е лукс.
Понякога най-скъпият подемник е този, който човек купува след операцията.
МЕДЪТ ТЕЖИ И В ПРЪСТИТЕ
Пчеларят хваща питата с върховете на пръстите.
Издърпва.
Повдига.
Задържа.
Обръща.
Накланя.
Оглежда.
Връща.
И следващата.
И следващата.
Хиляди повторения.
Така пръстите, китките, лактите и раменете се превръщат в професионално натоварени структури.
Възлестите и деформирани пръсти при някои възрастни пчелари могат да бъдат резултат от артрозни процеси.
Не трябва автоматично да кажем:
„Питите са причинили артрозата.“
Остеоартрозата е многофакторно заболяване.
Но десетилетията повторяем силов захват и манипулиране на тежки рамки могат да бъдат част от механичното натоварване на ръката.
УЖИЛВАНЕТО — ПРОФЕСИОНАЛНА ГОРДОСТ ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛЕН РИСК
Някои пчелари почти се гордеят:
„Днес ме жилнаха десет.“
„Мен вече не ме хваща.“
Но ужилването е защитна реакция на пчелата.
При ужилване на човек работничката обикновено оставя жилния апарат и впоследствие загива.
Ненужното ужилване следователно има цена и за пчелата.
За човека повечето ужилвания завършват само с локална болка, зачервяване и оток.
Но пчеларите са силно експонирана група.
Предишните стотици безпроблемни ужилвания не представляват абсолютна гаранция за следващото.
Възможни са сенсибилизация и системни алергични реакции.
Не трябва и да се смесва алергията към пчелната отрова с алергия към мед, прополис, пчелно млечице или прашец.
При симптоми на анафилаксия е необходима незабавна медицинска помощ.
ВЕЧНО ДИМЯЩАТА ПУШАЛКА
Пушалката е част от традиционния образ на пчеларството.
Толкова сме свикнали с нея, че преставаме да забелязваме дима.
Тя дими до първия кошер.
До десетия.
До петдесетия.
Вятърът сменя посоката.
Пушекът влиза под булото.
Пчеларят се премества.
После отново попада в него.
И това може да продължава часове.
Продуктите на горенето не стават безвредни само защото горивото е дърво, билка, гъба, талаш или друг „естествен“ материал.
При горенето могат да се получават фини и ултрафини частици, въглероден оксид и различни органични съединения.
Не е правилно без доказателства да заявяваме:
„Пушалката причинява рак на белия дроб.“
Но е напълно основателно да кажем:
продължителното вдишване на дим е ненужна професионална експозиция и трябва да бъде ограничавано.
Пушалката трябва да служи на пчеларя.
Не пчеларят да служи като филтър на пушалката.
ТАБАКИЗЪМ
Обикновено говорим за „тютюнопушене“.
Но тази дума описва действие.
А когато съществува зависимост, вече говорим за заболяване.
Затова в тази статия използваме авторския термин:
ТАБАКИЗЪМ
за зависимостта от тютюна, съчетана с хроничната експозиция на никотин и токсичните продукти на тютюневия дим.
Официалната медицина използва понятия като никотинова и тютюнева зависимост.
Няма причина заболяването да бъде романтизирано като „лош навик“.
Един по-млад пчелар разказва:
„Ние с баща ми започваме работа на пчелина — аз от единия край, той от другия. Който първи стигне средата, спира и запалва цигара.“
Тези две изречения съдържат цял механизъм на зависимост.
Цигарата е:
награда;
почивка;
ритуал;
състезание;
общуване между баща и син.
Никой не е необходимо да каже:
„Научи се да пушиш.“
Достатъчно е моделът да бъде:
работа → успех → почивка → цигара.
Така заболяването може да се предава и културно.
Съществуват дори стари пчелари, които се гордеят, че не използват пушалка, а опушват пчелите с издишан от тях цигарен дим.
Това не е пчеларско майсторство.
Това е зависимост, превърната в технология.
„ПОЧИВКАТА НА ЧАШКА“
След тежката работа:
„Хайде по една.“
Когато това е рядко социално действие, е едно.
Когато се превърне в задължителна част от всеки работен ден, вече трябва да се мисли и за зависимост.
Особено неблагоприятна е комбинацията:
жега + физическо усилие + обезводняване + алкохол.
А към нея може да се добавят автомобил, ремарке, тежести, огън и инструменти.
Алкохолът не е средство за рехидратация.
И не е задължителна награда за добре свършена работа.
„КАТО МЕ ГРАБНЕ РАБОТАТА, ЗАБРАВЯМ ДА ПИЯ ВОДА“
Това е много пчеларско изречение.
Започваш първия кошер.
После втория.
После виждаш нещо интересно в третия.
После трябва да помогнеш на четвъртия.
И изведнъж са минали часове.
През това време:
грее слънце;
мускулите произвеждат топлина;
човек се поти;
гащеризонът и булото затрудняват топлоотдаването.
При обезводняване намалява плазменият обем и се затрудняват кръвообращението и терморегулацията.
Могат да се появят:
жажда;
умора;
главоболие;
сърцебиене;
намалена концентрация;
слабост.
При тежък топлинен стрес — топлинно изтощение, колапс и топлинен удар.
Затова водата трябва да бъде част от пчеларския инвентар.
Голямо шише, поставено на видимо и леснодостъпно място, променя поведението.
Водата не трябва да бъде:
„В колата, ако ми потрябва.“
Тя трябва да бъде под ръка.
При продължително силно изпотяване трябва да се мисли и за електролити и храна.
„СТИСКАЙ, ДОКАТО СВЪРШИМ“
Булото е сложено.
Гащеризонът е закопчан.
Няма тоалетна.
Остават само още няколко кошера.
И човек потиска позива за уриниране.
Еднократното отлагане обикновено не представлява заболяване.
Но системното пренебрегване на физиологичния сигнал е лош професионален навик.
Особено при хора с урологични заболявания и при по-възрастни мъже.
Организацията на труда трябва да позволява на човека:
да пие;
да уринира;
да почива.
Това не е слабост.
Това е физиология.
РЪКАВИЦИТЕ — ЗАЩИТА, КОЯТО СЪЩО ИСКА ГРИЖА
Ръкавиците предпазват.
Но вътре в тях може да се създаде особен микроклимат:
топло;
влажно;
тъмно;
ограничено изпаряване.
Кожата се мацерира.
Бариерата ѝ може да се наруши.
При многократна употреба вътре могат да остават пот, прополис, прах и други замърсявания.
Така се създават условия, които при предразположен човек могат да подпомогнат дерматити и инфекции.
Гъбичните инфекции на кожата и ноктите са многофакторни и не трябва автоматично да бъдат обявявани за „професионална болест на пчеларя“.
Но топлината, влагата, оклузията и микротравмите са фактори, които не трябва да се пренебрегват.
Ръкавицата трябва не само да се носи.
Тя трябва и да се изсушава и поддържа.
ПРОПОЛИСЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОФЕСИОНАЛЕН АЛЕРГЕН
Пчеларят възприема прополиса като ценен продукт.
Но ежедневният контакт може при някои хора да доведе до сенсибилизация.
Контактният дерматит на ръцете е реален професионален проблем.
Зачервяване.
Сърбеж.
Напукване.
Лющене.
Хронична екзема.
Не трябва просто да се каже:
„От работата е.“
Точно защото може да е от работата, трябва да се установи от какво.
СЛЪНЦЕ, ОГЪН, КИСЕЛИНИ, ПРАХ И КЪРЛЕЖИ
Пчелинът не е климатизирана лаборатория.
Пчеларят работи под ултравиолетово облъчване.
С пушалка.
С горещ восък.
С органични киселини.
С препарати.
С тел.
С пирони.
С ножове.
С прах и плесени.
Във висока трева.
„Естествено“ не означава безопасно.
Аптечката, водата и предпазните средства са част от пчеларския инвентар.
КОГАТО БОЛЕДУВА ПЧЕЛАРЯТ, СТРАДА И ПЧЕЛИНЪТ
Пчеларят постоянно диагностицира пчелите си.
Пилото.
Майката.
Запасите.
Вароа.
Поведението.
Но значително по-рядко диагностицира себе си.
Болният пчелар отлага прегледа.
Човекът с болки в кръста не повдига корпуса.
Прегрелият пчелар прави грешки.
Умореният пчелар пропуска признаци.
Пчеларят със сто семейства и сили за петдесет започва да извършва половината необходима работа на всички.
Така здравето на човека постепенно се превръща във фактор за здравето на пчелното семейство.
ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО БОЛЕДУВА КАТО ОРГАНИЗЪМ
Отделната пчела е организъм.
Но семейството функционира като нещо повече.
Майката осигурява репродуктивната приемственост.
Работничките са двигателна, хранителна, отоплителна, вентилационна и защитна система.
Пилото е бъдещето.
Медът и прашецът са резервът.
Питите са дом, склад и история.
Пчелното семейство често не загива от един фактор.
Вароа.
Вирус.
Глад.
Лоша майка.
Пестицид.
Суша.
Грешка на пчеларя.
Всеки поотделно може да бъде преодолян.
Заедно могат да изплетат въжето.
Пчелната болест често не е куршум, а въже, изплетено от много нишки.
VARROA DESTRUCTOR — БОЛЕСТТА НА ФАЛШИВОТО СПОКОЙСТВИЕ
Вароа не е просто акар върху пчелата.
Той се размножава в запечатаното пило, уврежда развиващите се пчели и е тясно свързан с вирусните инфекции.
Когато вече виждаме пчели с деформирани крила, проблемът не започва.
Той е напреднал.
Една от опасните реплики е:
„При мен няма много вароа.“
Особено когато това е установено без измерване.
Правилното управление изисква оценка на опаразитяването, подходящо време на третиране, точни дози и контрол след лечението.
Да паднат акари след третиране доказва, че акари е имало.
По-важният въпрос е:
колко са останали?
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
Причинителят Paenibacillus larvae образува много устойчиви спори.
Те могат дълго да останат в пити, мед, восък и инвентар.
Това е заболяване, при което самодейното лечение и прикриването могат да навредят не само на един пчелин.
Подозрителното пило не се диагностицира по една снимка.
Нито само по миризма.
При съмнение са необходими правилна диагностика и съответните противоепизоотични действия.
Американският гнилец е не само ветеринарен проблем.
Той е и изпитание за професионалната почтеност.
ЕВРОПЕЙСКИ ГНИЛЕЦ
Европейският гнилец се свързва предимно с Melissococcus plutonius и засяга основно незапечатаните ларви.
Но причинителят не е цялата история.
Значение имат:
състоянието на семейството;
храненето;
стресът;
климатът;
силата на семейството;
хигиенното поведение;
майката.
Причинителят има значение.
Но има значение и теренът, върху който попада.
НОЗЕМАТОЗАТА — БОЛЕСТТА, КОЯТО НЕ ВИНАГИ ВИКА
Нозематозата може да бъде драматична.
Но може и бавно да изтощава семейството.
Намалена жизненост.
По-кратък живот.
Слабо развитие.
Лошо използване на пашата.
Диаричните петна могат да насочат вниманието, но отсъствието им не изключва проблема.
Когато е необходимо категорично установяване, лабораторната диагностика е по-надеждна от впечатлението.
ВИРУСИТЕ — НЕВИДИМИТЕ СЪУЧАСТНИЦИ
В пчелните семейства могат да циркулират различни вируси.
Наличието на вирус не означава непременно видима болест.
Особено важна е връзката с вароа.
Затова желанието:
„Дайте нещо срещу вируса“
често е погрешна посока.
Много по-важни могат да бъдат:
контролът на вароа;
майката;
храненето;
хигиената;
ограничаването на стреса.
Не всяко заболяване се лекува с нещо, което се налива в хранилката.
ГЪБИ ПРИ ПЧЕЛИТЕ — И ГЪБИ ПРИ ПЧЕЛАРЯ
При аскосферозата ларвите могат да се превърнат в характерни мумии.
Влагата и охлаждането на пилото могат да подпомогнат проявата.
Каменното пило е свързано с гъби от рода Aspergillus.
Има интересна симетрия.
Гъбите се възползват от подходяща среда.
Влажният кошер създава една.
Продължително влажната човешка кожа — друга.
И при пчелите, и при човека контролът на средата е част от профилактиката.
НЕ ВСЯКО ПРОШАРЕНО ПИЛО Е ГНИЛЕЦ
Не всяко отслабване е нозематоза.
Не всяка пълзяща пчела доказва един определен вирус.
Не всяка мъртва пчела е пестицидно отравяне.
Не всяко прошарено пило е гнилец.
Еднакъв симптом може да има различни причини.
А едно семейство може да има няколко проблема едновременно.
Добрият пчелар не е човекът, който знае всички диагнози наизуст.
Добрият пчелар знае и границата на собственото си знание.
ГЛАДЪТ НЕ ВИНАГИ ИЗГЛЕЖДА КАТО ПРАЗЕН КОШЕР
Семейството може да има мед и да загине от глад, ако зимното кълбо не успее да достигне до него.
Може да има въглехидратна храна и да страда от белтъчен дефицит.
Може да изглежда силно през есента, но физиологично да не е подготвено за зимата.
Захарният сироп е инструмент.
Но не е еквивалент на цялото естествено хранене.
Понякога гладът е пълен склад, в който липсва необходимото.
ОТРАВЯНИЯТА
Острото пестицидно отравяне може да остави голям брой мъртви пчели пред кошера.
Но могат да съществуват и по-фини прояви:
нарушена ориентация;
загуба на летящи пчели;
отслабване;
поведенчески промени.
Не всяка смърт след растителнозащитна обработка автоматично доказва отравяне.
И не всяко истинско отравяне оставя огромен килим от мъртви пчели.
При съмнение доказателствата трябва да се събират бързо и правилно.
ПАРАЗИТИ, ХИЩНИЦИ И НОВИ НАШЕСТВЕНИЦИ
Восъчният молец обикновено се възползва от слабостта.
Но инвазивните неприятели поставят друг проблем.
Малкият кошерен бръмбар.
Tropilaelaps.
Инвазивни стършели.
При нов неприятел първите случаи са моментът, когато реакцията има най-голямо значение.
Мълчанието в името на:
„Да не разбере някой“
може да превърне локален проблем в регионален.
БОЛЕСТИ НА ПЧЕЛАРСКИЯ УМ
Не всички болести в пчелина имат микроскопичен причинител.
Кошеромания
Пет кошера стават десет.
Десет — петдесет.
Петдесет — сто.
„Щом се справям с петдесет, ще се справя и със сто.“
Но сто семейства не са просто два пъти по петдесет.
Всички могат да поискат работа едновременно.
Стоте кошера увеличават не само добива.
Увеличават и риска.
Болестта „още един препарат“
Семейството не върви.
„Какво да му дам?“
Препарат.
Киселина.
Витамини.
Билка.
Стимулант.
Но понякога проблемът е:
стара майка;
вароа;
глад;
прекалено пространство;
малко пчели;
вирусно натоварване.
Лечението без диагноза може да превърне кошера в химическа лаборатория.
Диагноза по желание
Най-удобната причина е тази, която не обвинява пчеларя.
Времето.
Земеделецът.
Породата.
Съседът.
„Някакъв вирус.“
Понякога наистина причината е там.
Понякога е в закъснялото третиране, старата майка или недостатъчните запаси.
Самообвинението не помага.
Но без честен анализ грешката лесно се превръща в технология.
Тайномания
Някои пчелари крият добива.
Цената.
Технологията.
И понякога заболяването.
Пчелите не знаят къде свършва собствеността.
Те блуждаят.
Крадат.
Носят акари и патогени.
Опасното заразно заболяване не е търговска тайна.
Носталгит
„Едно време нямаше такива болести.“
Имало е.
Част от тях просто не са били диагностицирани.
Но и светът се променя.
Преместването на пчели и майки е огромно.
Климатът се променя.
Земеползването се променя.
Появяват се нови инвазивни видове.
Миналото е учител.
Не е лабораторен резултат.
БОЛЕСТТА НА ЕВТИНИЯ МЕД
Пчеларят продава евтино.
После компенсира с повече кошери.
Повече кошери означават:
повече вдигане;
повече пътуване;
повече препарати;
повече време;
по-малко внимание за всяко семейство.
И икономическият проблем постепенно може да стане здравен и ветеринарен.
Ниската цена понякога означава:
да не се наеме помощник;
да не се купи количка;
да не се направи изследване;
да не се подмени стар инвентар.
Понякога цената на евтиния мед се плаща с гръбначния стълб на пчеларя.
ДНЕВНИКЪТ Е МЕДИЦИНСКАТА ИСТОРИЯ НА КОШЕРА
Паметта лъже.
„Тази майка май беше добра.“
„Тук май третирах.“
„Този кошер май беше слаб.“
Записките позволяват да се проследят:
майки;
третирания;
вароа;
роене;
хранене;
движение на пити;
зимни загуби.
Без дневник една и съща грешка може многократно да изглежда като нов проблем.
ПЧЕЛАРЯТ Е ЧАСТ ОТ БИОСИГУРНОСТТА
Хигиената не е само обгарянето на инструмента.
Тя е организация.
Здравите семейства се преглеждат преди съмнителните.
Инвентарът от съмнителен кошер не трябва безконтролно да обикаля останалите.
Неизяснено слабо семейство не трябва автоматично да се обединява със здраво.
Пити с неизвестна история не трябва безразборно да се раздават.
Евтиният стар кошер може да бъде евтин само при покупката.
Заедно с него може да бъде купена и чужда епизоотична история.
КАК ИЗГЛЕЖДА ЗДРАВИЯТ ПЧЕЛАР
Здравият пчелар не е човекът, който никога не се уморява.
Не е този, който сам може да вдигне най-тежкия корпус.
Не е този с най-много ужилвания.
Не е човекът, който може цял ден да работи без вода.
Здравият пчелар е човекът, който е организирал работата си така, че да има шанс да я върши и след двадесет години.
Той наблюдава преди да лекува.
Измерва вместо да гадае.
Води записки.
Не крие опасното заболяване.
Не вдига сам това, което може да бъде преместено механично.
Не се срамува от количката.
Не се срамува от помощника.
Пие вода.
Уринира, когато организмът му казва, че трябва.
Почива.
Пази очите и кожата си.
Не приема ужилването за медал.
Не превръща цигарата в част от пчеларската технология.
Не превръща алкохола в задължителен край на работния ден.
Поддържа мускулната си сила и равновесие и след края на активния сезон.
Храни се така, че да има от какво организмът му да поддържа мускулите и костите.
При необяснима загуба на ръст, нова силна болка в гърба, нарастваща слабост, изтръпване, чести падания или значимо ограничаване на движенията не казва:
„Е, възраст.“
Търси причината.
Знае кога пчелата има нужда от ветеринарна помощ.
И знае кога самият той има нужда от лекар.
ЕДНА ОБЩА ДИАГНОЗА
Пчелите и пчеларите имат различна анатомия.
Различни заболявания.
Различни лекари.
Но имат една обща слабост:
ПРЕТОВАРВАНЕТО
Пчелното семейство може да понесе определено количество вароа.
Може да преживее няколко дни лошо време.
Може временно да понесе недостиг на паша.
Но ако едновременно се съберат:
вароа;
вируси;
глад;
суша;
пестициди,
резервът се изчерпва.
С пчеларя е подобно.
Една тенекия.
Едно ужилване.
Един горещ ден.
Една нощ без сън.
Една цигара.
Една чашка.
Една болка в кръста.
Един по-нисък диск.
Една отслабнала мускулна група.
Поотделно могат да изглеждат дребни.
Но когато се повтарят и натрупват десетилетия, те могат да се превърнат в заболяване.
Пчеларят често търси причината за проблема вътре в кошера.
Понякога трябва да я потърси и от другата страна на рамката.
В себе си.
ЗАЩО ПИШЕМ ВСИЧКО ТОВА
Не за да направим пчеларството страшно.
Не за да кажем на младия човек:
„Не вдигай.“
„Не работи.“
„Пази се от всичко.“
Пчеларството е физически труд.
Човешкото тяло е създадено да се движи и да работи.
Но има огромна разлика между натоварване и претоварване.
Между сила и безразсъдство.
Между професионален опит и професионален инат.
Между:
„Мога.“
и
„Трябва ли?“
Младият пчелар не е длъжен да получи дискова херния, за да разбере какво е междупрешленен диск.
Не е нужно на 70 години да разбере какво означава саркопения.
Не е необходимо да види сантиметрите, които е загубил от ръста си, за да научи, че гръбначният стълб също остарява.
Не е нужно първата анафилаксия да му обясни, че ужилването не е медал.
Не е необходимо топлинният колапс да го научи да носи вода.
Не е необходимо ракът да му обясни какво представлява тютюневият дим.
Знанието има смисъл именно когато идва преди последицата.
Накрая остава един прост въпрос:
Какъв смисъл има да запазим пчелите здрави, ако междувременно разрушим пчеларя?
Пчелите имат нужда от здрав пчелар.
А младият пчелар има нужда от стария не само за да научи кога цъфти акацията, как се намира майката и кога се поставя магазинът.
Има нужда от него и за да научи как човек може да остане пчелар дълго време.
Защото най-доброто наследство от стария пчелар не е способността:
да носиш повече;
да търпиш повече;
да мълчиш повече.
А способността да разбираш пчелите, природата и границите на собственото си тяло.
Пчеларят остарява. Кошерът — не.
Затова пчеларството трябва да остарява разумно заедно с него.
